СЪДЪРЖАНИЕ
|
в-к Капитал - бр.6/2008г. - Тема на броя
|
в-к Капитал online, бр 6/08, 12.02.2008
5) "Транснефть" решава за нефтения терминал в Бургас – от Сия Велинова
връзка към статията в сайта на Капитал връзка към копие на статията в нашия сайт 6) видео материал БУЙ за Бургас! – от Добромир Доскачаров
http://www.capital.bg/show.php?storyid=458316 |
|
1) Ах, тръбата... - Референдумът за петролопровода Бургас - Александруполис едва ли ще има ефект. Но хората държат да се чуе мнението им - от Велина Господинова, Вера Денизова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=456854&p=0 Мъгла и големи черни тръби, наредени на булеварда, посрещат гостите на Бургас на влизане в града. Мистерията е не само за новодошлите, но и за местните хора. Притеснени, някои от тях звънят на членовете на Инициативния комитет за спасение на Бургаския залив с въпроса: "Това ли са тръбите за петролопровода?" Слуховете за пристигането на "онези тръби" са стигнали дори до Созопол. Всъщност наредените огромни съоръжения са за подмяна на централния градски водопровод - няма как да са за петролопровода, защото споразумението с Русия за "Бургас - Александруполис" беше подписано едва преди две седмици и дори все още няма готов проект. Но само споменаването на думите тръба и нефт хвърлят в паника бургазлии и жителите на съседните населени места Черноморец и Созопол. И въображението им чертае картини от мащаба на големия нефтен разлив в испанския град Ла Коруня с хилядите удавени в петрол птици и измряла риба. Психозата се подхранва както от пълното мълчание на официалната власт в София по въпроса, така и от кампанията срещу петролопровода. Тя се води главно чрез листовки, на които има снимки на горящ петролен танкер и почерняло от нефт море. Разпространява се и CD, което обяснява технологията на прехвърлянето на нефта от танкера към тръбопровода и рисковете, когато това става навътре в морето. А една от най-гледаните кабелни телевизии в града - "Скат", непрекъснато излъчва предавания и дебати по проблема. Референдум за политическа употреба Ето в такава обстановка гражданите на Бургас ще застанат пред урните на 17 февруари и ще трябва да дадат гласа си за това да го има или да го няма в Бургаския залив петролопровода в първия в историята на града референдум. Право на глас имат 185 хиляди души, но, за да са валидни изборите, до секциите трябва да отидат минимум 51% от жителите на града. За провеждането на допитването общинският съвет в Бургас отдели общо 70 хил. лв., като само 10 хиляди от тях са за информационната кампания. Останалите ще отидат за бюлетини и за организацията на референдума. "Тези пари са крайно недостатъчни на фона на другите избори, които сме правили", казва кметът на Бургас Димитър Николов. И обясни, че общината се е обърнала с молба към бизнеса да помогне със средства за кампанията, но никой не се е отзовал. Всъщност големият шум около референдума вдигат политическите сили, които най-общо са се разделили така - управляващите общината ГЕРБ, "Атака" и СДС срещу опозицията от БСП. "Социалистите се опитват да убеждават хората, че няма смисъл от референдума, защото той няма да отмени подписаното споразумение", казва секретарят на СДС в града Тошко Иванов, който е и в инициативния комитет. Противниците на петролопровода твърдят още, че активисти на БСП убеждават привържениците си да не гласуват. "Така, ако не излязат повече от половината избиратели, които имат право на глас, референдумът ще се провали", казват от комитета (прогнози в социологическото изследване). "Силата на едно такова допитване е да има пряко действие, а това в случая няма как да стане, защото договорът за Бургас - Александруполис е международен и ние нямаме право да се произнасяме по него. Това може да стане само с национален референдум", отговаря бившият лидер на БСП в града и депутат Стойко Танков. (Според Закона за допитване до народа местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите за местно самоуправление.) Той е убеден, че е по-добре усилията на всички в Бургас да бъдат насочени към търсене на гаранции от правителството за екологична защита и възможност за извличане на по-големи ползи, като се извоюва от правителството част от таксите за петролопровода да влизат в общината. "В момента преди всичко говорят политиците, а не експертите, защото тепърва предстои да се правят проектните проучвания и самият проект и дотогава никой не може да каже къде точно ще минава петролопроводът", смята Танков. Кметът на Бургас обаче е убеден, че тъй като е засегнато цялото Южно Черноморие, референдумът трябва да бъде за всички хора в региона. Но засега бургазлии нямат подкрепата на съседната община Созопол. Там единствени "за" допитване са хората от село Черноморец. "При нас първо се постави въпроса за референдум, но след като разгледахме нещата от законова гледна точка, констатирахме, че думичката референдум звучи красиво, но няма сила за това, за което говорим", е мнението на созополския кмет Панайот Рейзи. За разлика от колегата си от Бургас той смята, че по-голям ефект ще има подписка. "Противник съм на това петролопроводът да е в Бургаския залив и да се използва технология, която носи рискове от разлив, но нека да заявим позицията си в такава форма, че наистина да има смисъл. А такъв може да има само ако допитването е национално", казва Рейзи. И добавя: "Ние в момента малко вдигаме шум напразно, защото все още няма нищо - дори идеен проект." Мълчанието на властта На фона на страховитите информации за опасната технология буй (виж графиката на стр. 14) и вероятните разливи от петрол никой от правителството не си направи труда до този момент да разясни на хората за какво става въпрос. "Информацията, която предоставяме на хората, е насила открадната или предоставена от външни институции и държави", казва Николов. Той разказва, че е изпратил писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството с искане за повече информация по подписаното споразумение и параметрите на проекта "Бургас-Александруполис", но оттам му отговорили, че такава може да получи от сайта на ведомството. Наложило се да се обърне към Холандия, откъдето му изпратили подробности какво представлява т.нар. технология буй. "За да се проведе качествен референдум и да се развие т.нар. виртуално гражданско общество, ние трябва да дадем достъп на хората до информация. Липсата на такава от страна на МРРБ създава предпоставки референдумът да се опорочи, защото той няма да бъде пълноценен", е мнението на Николов. "Има директива на ЕС, която изисква в такива случаи да се води разяснителна кампания и еколози, които да направят екологична оценка на проекта. А такава досега няма", казва около 30-годишният Димо Кьосев. И твърди, че е в инициативния комитет, защото "му пука какво се случва в родния му град". Подобно на него "за каузата" срещу тръбопровода работят още млади хора. "Вярно е, че премиерът и президентът не могат за всичко да отговарят, но пък затова имат цяла чета подчинени. Ами да дойдат тук да седнат да си поговорим. Стига са правили нещата в София, а ония долу да се спасяват. Трябва да съгласуват нещата с нас ", казва и кметът на Созопол Рейзи. Дори Танков признава като слабост факта, че изпълнителната власт не обяснява на хората какво предстои. Страховете на хората Затова в Бургас и по цялото Южно Черноморие с право се притесняват. Първо от ползата на самия проект. "Да рискуваш 2 милиарда приходи от туризъм срещу 35 милиона от тръбата е все едно да имаш за жена Клаудия Шифър и да рискуваш да я загубиш, като си лягаш с грозотия", казва Ангел Божидаров. Той е собственик на семеен хотел в Черноморец. Добавя, че ако стане "някой сакатлък, стотици хиляди хора по българското Черноморие ще останат гладни. Противник на тръбата е и Стоян Атанасов, който е от Бургас и има семеен хотел в Св. Влас. "На ден БВП на България е около 30-40 млн. лв. Това, което ще получим за цяла година като такси, е работата на България за един ден", изчислява той. Атанасов обяснява, че петролните разливи от оперативна дейност са толкова, колкото и тези от катастрофи. "Това е достатъчно да си тръгнат и туристите", убеден е той. Всички смятат, че от такава ситуация веднага ще се възползват преките ни конкуренти в туризма Гърция и Турция. "Убеден съм, че те такъв вой ще вдигнат, че по Южното ни Черноморие има екологична бомба, което ще доведе до отлив от туристи", смята и Рейзи. "Да не говорим за чисто психологическото въздействие. Лежейки на плажа в Бургас или Крайморие, хората изведнъж да видят една огромна стена... Танкерът е дълъг около 400 м и е висок колкото един 10-етажен блок. Няма турист в света, който да иска да има подобна гледка на хоризонта", допълва Димов. "Не разбирам защо трябва да изгоним кокошката, която снася златното яйце", чуди се и кметът на Черноморец Добри Добрев. И в управляваното от него село повечето хора разчитат основно на туризъм. А за да пригодят къщите си за гости, са теглили и кредити, които все още изплащат. Той е убеден, че екологичният риск от петролопровода ще доведе до спад на цените на земите и имотите. "В Созопол няма друго препитание освен туризма и 95% от хората се изхранват с това", обяснява кметът Рейзи. За гърците рафинерия, за нас буй Бургазлии са убедени, че Бургас - Александруполис е много по-печеливш за гръцкия партньор в проекта. Разбрали са, че в Александруполис се предвижда да се разшири пристанището, да се построи рафинерия и пренасянето на петрола да става с танкери на гръцкия флот. "Даже са се подготвили с проекти за подобряване на пътната инфраструктура, които ще се финансират от ЕС", казва Стоян Атанасов. "Разбрахме, че в Александруполис са се преборили дори да им изкупуват определено количество мляко, произведено в региона, като вид компенсация", добавя кметът Николов. "Александруполис печели и рафинерия, ние - буй", шеговито обобщава ползата от проекта Димитър Николов. Хората в Бургаския залив се опасяват най-вече от избраната технология разтоварването на танкерите да става с буйове, тъй като са чули, че тя е най-рискова. Димо Кьосев казва, че такава технология се използва основно в третия свят - Венецуела, Ангола, Индия, Индонезия, Никарагуа. В цяла Европа има само четири подобни съоръжения и те не са основни, а допълнителни, и са на доста голямо разстояние от брега. Бургазлии са много по-склонни на варианта разтоварването да става на кей в пристанище. За тази цел според кап. Иван Иванов, който е участвал в няколко проучвания по морските съоръжения за петролопровода, може да послужи съществуващото нефтено пристанище "Росенец". Там трябва да се изгради нов отделен кей. "Този вариант е малко по-скъп - около 50 млн. долара, но и по-безопасен", твърди Иванов. "Дали ще има файда?" В Рибарското селище, близо до нефтеното пристанище на града, хората са по-развълнувани от тези в Бургас. В десет сутринта дебатът в кръчмата вече е на чашка ракия с чай. А около една от масите са разхвърляни листовки "Аз казвам не на референдума". "Нищо не се знае, всичко са неща, които дочуваме. Дали ще мине оттука, дали ще ни махнат. Те го правят отгоре, решават кой е най-прекият път и тръгват. За тях е важно да се печели от тази работа", обяснява своята версия Димитър Шаламанов. Опасенията му са, че ако направят тръбопровода, рибата в залива съвсем ще изчезне, тъй като и сега заливът е достатъчно замърсен. "Какво ме питате дали на 17 ще гласуваме? Дали ще има файда?", пита Витан Кожухарски. Според него нормалните хора би трябвало да излязат да гласуват. Подобна е и позицията на повечето бургазлии, които осъзнават, че дори и да е успешен, референдумът няма да реши съдбата на петролопровода. За тях обаче това е начин да изразят позицията си. Казват, че са готови да стигнат и по-далеч. "Аз мисля, че няма да стане тяхната работа. Гражданското неподчинение е най-малкото, всички лодки ще бъдат изкарани в морето", заканва се созополският кмет. А от инициативния комитет обещават, че ще застанат на пътя на съоръженията. Като пример за това как властта може да се съобрази с обикновените хора всички сочат протестите в залива Вромос при опита там да бъдат изхвърлени отпадъците от разширяването на пристанището в Бургас. "Тогава правителството се съобрази с исканията на хората", припомня Рейзи. | |||
|
1.а) Коментар от Стела Боева: за журналистическата етика, политизирането и ползите от референдума
Чета и си мисля: до появата на тази статия уважавах вестник Капитал. Като начало: толкова ли беше трудно, журналисти, да проверите информацията си? Например, Димо Кьосев е на 27, а буй трудно би се използвал основно в Никарагуа, тъй като Никарагуа няма собствен добив на петрол, а и търгува ограничено с петрол. На страницата, от която сте взаимствали схемата на буй – а именно, www.bgbui.com (която страница можеше и да цитирате? Или да благодарите на ентусиастите?) можеше да сверите: Нигерия. Ако този източник ви съмнява: Нигерия се набива на очи и по сайтове, например, където мощни фирми продават технологията SPM/моно-буй и сами предоставят статиска относно къде тя се използва най-много. Да не говорим, че като оспорвате твърденията на интервюираните, че буй ще има или че буй е нещо, от което в Бургас си струва да се притесняваме, и като представяте евентуален буй само като зловещ слух, вие обижадате читателите си. Нима министър Гагаузов сам не заговори за буй? Преди тази серия статии за Капитал, www.bgbui.com беше единствената страница на български, която да описва процедурата моно-буй на заинтересованите. Вие и ващите колеги в серията статии също очевидно сте я позачели, че и попрекопирали доста неща (да бяхте перифразирали или им казали едно мерси на авторите?). А в същото време вие конкретно поставяте под въпрос заключениятя на авторите й. Ако ще е така, ами хайде да предоставите на читателите си опцията да решат сами на какво да вярват. МИЛИ ЧИТАТЕЛИ, ако четете английски – технологията се нарича Single Point Mooring. Check it out! Но вместо да направите това – което минималното уважение към читателите и журналистическата етика изискват – и вместо да проверите информацията си, вие сте си измили ръцете представяйки страховете на бургазлии като безпочвена параноя, плод на слухове, догадки и политически машинации. За политизиране място няма. Хората четат вестници и всеки заинтересован, Бургазлия илине, се сблъсква със същата смесица от яснота относно какво ще последва за Александруполис и липса на ясна аргументация относно какво ще спечели Бургас. В Бургас има здрав разум – а не политика. Защо изкарвате тревогите в Бургас политически? Нима на всеки мислещ човек не му пука дали децата му ще са здрави? Дали ще може утре да си изкарва хляба? Особено обиден ми се струва следният пасаж: “Бургазлии са убедени, че Бургас - Александруполис е много по-печеливш за гръцкия партньор в проекта. Разбрали са, че в Александруполис се предвижда да се разшири пристанището, да се построи рафинерия и пренасянето на петрола да става с танкери на гръцкия флот.” “Разбрали са” – да не би това да е секретна или фалшива информация!? Или политическа интрига? Ако е така, защо тя се повтаря отново и отново и по гръцките, и по българските медии, че и по европейските вестници? И да завърша с началото: избрали сте си за подзаглавие “Референдумът за петролопровода Бургас - Александруполис едва ли ще има ефект. Но хората държат да се чуе мнението им.” Какво да кажа... Браво? За – отново – добре проверена информация? Това са мантри на Гагаузов – и на когото му е удобно такива да се въртят в публичното пространство. Вярно е, че според досегашните нормативи, референдум в България не може да има правни последствия. Но Бургас ще е прецедент за директна демокрация от такъв мащаб в рамките на ЕС – а и провеждането му съвпада по време с внасянето за обсъждане в Парламента на проектозакон за участието на гражданите в управлението. Условията са узрели за това Бургаскив вот да твори история. Докога ще сме страната в западния свят с най-високи бариери срещу поряката демокрация (прословутите 51% активност, необходими за валиден вот, например) – и с най-ниското и проложение? Докога ще изчезват подписки, внесени в парламента, или ще се внушава на хората, че нищо не могат да променят? Ето поне две директиви на ЕС, по които референдумът ЩЕ ИМА ЗНАЧЕНИЕ: с Директива 96/61/ЕС – която изисква обществено обсъждане за инсталации от такъв мащаб и публичен анализ и гаранции, че следва да се използва най-добрта технология от екологична гледна точка; и Директива 2004/35/ЕС, според кочто засегнати или такива с вероятност да бъдат засегнати от проект могат да подадат искане за действие към компетентната институция в държава членка – заедно с доказателства – на което институцията е задължена да отговори в срок, писмено и публично. БУРГАЗЛИИ, и да гласувате "не", и да гласувате "да", ГЛАСУВАЙТЕ! Реалната демокрация в страната, отчетността и прозрачността при взимането на решения, които ще засягат децата ни – реално започват с вас! С много надежда, Стела Боева | |||
|
2) Бургаски разливи - Кои са най-големите рискове за околната среда от проекта - от Мария Андонова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=456875
| |||
|
3) Доброволният губещ - Какви са ползите и рисковете за България от проекта "Бургас - Александруполис" - От Галина Александрова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=456885 На фона на мегаломанската амбиция България да бъде енергиен хъб на Балканите, нефтопроводът Бургас - Александруполис е просто една тръба от инфраструктурната плетеница, която ще впримчи страната ни. Точно тази тръба обаче е много важна: тя е първата по рода си и като такава ще създаде прецеденти - как да се преценяват ползите и рисковете, как проектът да бъде обсъден с обществеността и неговите интереси да бъдат отстоявани, как да се случва политическото говорене по темата. И най-важното - как да се гарантират икономическите изгоди за страната ни. Точно в това отношение проектът е пълен провал. Ползи под условие Ползите за България са най-вече във възможността за участие на български компании при проектирането и строителството на петролопровода. Разкриването на нови работни места също се сочи като плюс за страната ни. Но това предстои да бъде договорено, а изборът на подизпълнителите според споразумението ще става с търгове. Колкото до работните места, специално за Бургас се очаква те да са не повече от... 70. В България и в Гърция ще бъдат изградени огромни нефтохранилища с вместимост до 600 хил. тона, които ще гарантират стабилността и безопасността на икономиките на двете страни при всеки трус на международните пазари, сочат от кабинета. По оценката на международни консултанти обаче това е по-скоро риск, защото доминираната от Русия компания на практика ще контролира част от стратегическия петролен резерв на страната ни. Очаква се също в България да влизат до 35 млн. долара годишно под формата на транзитни такси. Но тъй като количеството на транспортирания петрол не е гарантирано, съществуват основателни съмнения, че предвидените приходи от транзита може въобще да не бъдат достигнати. Освен това, колкото и да са тези пари, те няма да влизат в държавния бюджет, а ще остават в самото дружество. България излиза на червено Нефтопроводът ще подложи на сериозно изпитание развитието на туризма в района на бургаския залив и може да доведе до намаляване на приходите. През миналата година само летището в Бургас е регистрирало близо 2 млн. туристи. Един турист в България изразходва около 600 евро, т.е. 1.2 млрд. евро остават само в този регион. Сравнено с някакви 20 - 30 млн. долара от петролопровода - къде е сметката? Ако стане разлив, морските течения ще го разнесат и няма да бъде пощадено място по Южното Черноморие, а загубите ще бъдат огромни заради отлива на туристи и огромните разходи за почистване на замърсяването. Въпросите кой, кога и как ще плаща компенсации за пропуснатите ползи и извънредните разходи въобще не се обсъждат. Това не е въпрос на бизнес и социална етика, а има конкретни измерения в пропуснати ползи и сигурни щети. Възможно е дългосрочните загуби в потенциалната капитализация на активи в туризма и недвижимости (по крайбрежието и във вътрешността на страната) да надвиши 10 млрд. евро, смятат експерти от Българската асоциация за външна политика. Очакват се и загуби за пристанище Бургас поради пренасочване на товаропотока към пристанище Александруполис след модернизацията му. Това ще доведе до намаляване на приходите от пристанищни такси и обработката на товари. Държавният бюджет ще загуби от невнесен ДДС и митнически такси, тъй като този проект е на специален данъчен и митнически режим. Ако инвестицията в страната е около 800 - 900 млн. долара и над половината от тях са за внос на съоръжения и оборудване, в държавния бюджет няма да влязат 200 млн. долара само от ДДС. Освен че получава преференциално третиране (за разлика от всички останали инвеститори в България), за тази компания няма да важат никакви бъдещи промени в законите. Проектът ще се управлява от руснаци. Освен това те са на входа и на изхода и ще могат да определят какви ще са финансовите резултати. Това означава, че ще могат да декларират малки печалби и така да ощетяват миноритарните акционери. А можеше повече... Имаше ли възможност за по-добра сделка за България? Да, ако бяха разчетени и изтъргувани правилно различните интереси на страните по нея. "В този проект имаше много заинтересувани руснаци, много заинтересувани гърци и малко заинтересувани българи. Правителството не успя да изтъргува насрещно направените от нашата страна отстъпки", смята експерт в консултантска компания. Общо е мнението, че България щеше да спечели, ако беше наложила две свои предложения. С руснаците можехме да се договорим вместо нефтопровод да се направи продуктопровод - суровият петрол щеше да се преработва в "Лукойл Нефтохим" и да се изнасят продукти с по-висока добавена стойност, при което ще има значителна финансова полза за страната. "Лукойл" настояваше за това, но на финалната права частната руска компания беше извадена от проекта и заместена с държавните фаворити, а българската страна повече не постави въпроса. С Гърция пък можеше да се спазари изграждането на терминал за втечнен природен газ в Александруполис, който да се ползва от България и така да осигури на страната ни първата алтернатива на руския природен газ. Това не се случи и сега, ако нямат добра воля, руснаците могат да оставят българската страна с приходи, близки до нулата, но с големи разходи - за отчуждаване или наемане на земя за нефтопровода, за решаване на евентуални екологични проблеми, за държавна гаранция на кредитите, а вероятно и за други неща, които още не са станали публично известни. | |||
|
4) 150 км неизвестни
http://www.capital.bg/show.php?storyid=456885 Бъдещата тръба ще минава през райони, в които тепърва ще се отчуждават земи. На този фон очакваните приходи за около $35 млн. годишно транзитна такса са смешни. За сравнение, за изграждането на южната дъга на околовръстния път на София (4.571 километра) трябваше да бъдат отчуждени терени от 230 собственици, като 80 от тях обжалваха размера на обезщетенията. Разходите до момента надминават 20 млн. лв., като не се знае колко ще достигнат след приключването на делата, които държавата традиционно губи. Един от вариантите, които правителството обмисля, е да приложи т.нар. сервитут - собствеността на земята ще остане непроменена, тръбите ще преминават поне на два метра дълбочина, а собствениците няма да имат право да строят. Отчуждени ще бъдат само терените, върху които ще бъдат изградени помпени станции. Още е рано да се правят прогнози как ще повлияе петролопроводът върху цените на имотите, докато не се изясни точното трасе и процедурата, по която ще бъдат компенсирани собствениците. Единственото сигурно нещо е, че тръбата ще раздвижи сериозно цените нагоре или надолу. Край морето по-скоро терените може да поевтинеят драстично в резултат на влошаването на околната среда и очаквания отлив на туристи. Във вътрешността на страната обаче може да се стигне до поскъпване на земеделските земи заради очакваните обезщетения, прогнозират имотни агенции. | |||
|
5) "Транснефть" решава за нефтения терминал в Бургас – от Сия Велинова
http://www.capital.bg/show.php?storyid=458425 Руската нефтена компания "Трансенфтъ" ще има тежката дума при избора на технология за изграждането на терминала в Бургас, на който ще се разтоварват танкерите с петрол от Новоросийск. Това стана ясно от изявления на представители в Международната проектна компания (МПК) за петролопровода Бургас - Александруполис при визитата на българска делегация в порт Приморск, който се намира на 120 км от Санкт Петербург. Посещението имаше за цел български специалисти от областта на екологията и техническата безопасност да се запознаят с една от възможните технологии за терминала, на който ще пристигат танкери с нефт за тръбата. Визитата беше организирана по предложение на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, след като обществеността в Бургас скочи срещу предлаганата технология за изграждане на подвижни съоръжения за разтоварване на танкерите в морето - т.нар. буйове, при които съществува много по- голям риск от петролни разливи. В делегацията беше областният управител на Бургас Любомир Пантелеев, но нямаше нито един представител на самата община, въпреки че само след броени дни в морския град ще се проведе референдум за строителството на нефтопровода. Българските еколози пък бяха представени само от председателя на Инициативния комитет за спасяване на Бургаския залив Манук Манукян. В делегацията бяха включени основно медии, кметове и други представители на местната власт от Ямбол, Средец, Камено, Болярово и Елхово, през чиято територията ще минава тръбопровода. На въпрос защо няма представител на община Бургас, която е сред най-заинтересованите, Любомир Пантелеев заяви, че кметът й е отказал да участва. Именно предлаганата технология с буйовете предизвиква най-големи тревоги за околната среда в Бургаския залив. В Русия, където бяха поканени българските специалисти, такива съоръжения обаче няма. В порт Приморск, който е собственост на “Транснефть”, разтоварването на танкерите става на самото пристанище. Същевременно руската компания предлага в Бургас да се изградят буйове, тъй като така е по- евтино. В България е правен проект за строежа на две подвижни съоръжения, които ще струват около 110 млн. евро. Общата цена за 160 километровата тръба на българската територия е около 500 млн. евро. На пресконференция в Приморск председателят на Националния експертен съвет за инфраструктурни проекти Митьо Виделов обяви, че изборът на технология за терминала в Бургас ще зависи от “Транснефть”. “В междуправителственото споразумение за петролопровода е записано, че България, Гърция и Русия ще решат заедно коя фирма ще извършва проектирането и ще проучва технологията. Ако избраната компания предложи технология, която не отговаря на екологичните ни изисквания, “Трансенфт” ще наложи по- строги мерки”, заяви Дмитрий Евстратов - член на ръководството на руския нефтен доставчик. Предстои до месец- два да се обяви тръжна процедура за избора на проектант, който до осем месеца трябва да предложи няколко варианта за строежа на тръбата и изграждането на терминала в Бургас. “Различните варианти ще бъдат предложени за обществено обсъждане в Бургас и останалите общини преди да се стигне до крайното решение”, каза Стефан Гунчев - член на Надзорния съвет на Международната проектна компания за петролопровода. И самият Гунчев обаче намекна, че България не може самостоятелно да решава за технологията на терминала на своя територия. А проектът няма как да бъде спрян от местната власт, тъй като за петролопровода вече е подписано междуправителствено споразумение. “Няма да се допусне проект, който не е екологически безопасен и икономически изгоден. Но за да се одобри съответната технология 12 от членовете на Надзорния съвет на МПК трябва да гласуват за”, обясни Гунчев. В борда на международната компания влизат трима български, трима гръцки и седем руски представители. Така при твърде неясните ползи от изграждането на тръбата за България, може да се одобри и много по- рисков за околната среда технология. Освен екологията, около проекта тепърва ще излизат наяве и други спорни въпроси, главно от икономическа гледна точка. Оказа се, че българските компании в МПК - “Булгаргаз холдинг” и “Техноекспортстрой” възнамеряват да купят два от 150 до 200 хил. тонни танкера, които да превозват нефт от Новоросийск до Бургас. Един нов танкер струва между 80 и 200 млн. евро. “Така България ще си доставя петрол за тръбата в рамките на квотата й от 24.5%”, съобщи Стефан Гунчев. Покупката на танкерите обаче изобщо не влиза в обявената цена на проекта от 500 млн. евро на българска територия. | |||
|
6) видео материал БУЙ за Бургас! - от Добромир Доскачаров
http://www.capital.bg/show.php?storyid=458316 |
