Според Споразумението, Бургас-Александруполис не е нито изгоден за България, нито увеличава тежестта й що се отнася до “геополитика.” Допълнително, Споразумението залага дългосрочни вреди и рискове за България – и икономически, и екологични.

Споразумението за проекта “Бургас - Александруполис” е силно асиметрично – и по отношение на разпределението на ползи, и по отношение на вземането на решения от страните.

Началото на проекта е поставено през 1994 г. по инициатива на руските компании “Газпром”, “Лукойл”, “Роснефт” и “ТНК-BP.” Този руски интерес е вграден и в Споразумението.

За България и Гърция участието в международната проектна компания е 24,5 % (по равно, нищо че БГ трасето е 160 км, е ГР трасето 120 км), а 51% са за Русия (нищо, че петролопроводът е изцяло в БГ и Гръцка територия – където, съотвено, са и рисковете).

Това е съотношението на гласовете и при вземане на решения от МПК, които засягат българската икономика, външни отношения, граждани и природа.

Например, руската страна ще има контрол върху формирането на печалбата на дружеството – макар че рисковете (икономически, екологични) засягат най-вече българската страна.

Определянето на всички ползи за страните се определя в зависимост от “конкурентоспособността” на тръбата. Т.е. МПК има право да реши (с 51% руско мнозинство), че е нужно занижаване на цените и тарифите, за да се подобри конкурентноспособността на проекта – дори ако това означава $0 печалба за България. Тоест даже и след 20 години цифрите не могат да бъдат по-високи, но могат да намалеят!

А какво ще стане, ако в името на конкурентноспособността (интерес на МПК) се занижат мерките за сигурност на петролопровода (интерес на България и хората по трасето)?

Още, според Споразумението ще е твърде лесно практики на МПК да вкарат България в нарушение на Европейското законодателство (специфично по отношение на свободата на конкуренцията и екологичното право) – практики, определени с 51% руско мнозинство.

Терминалът в Бургас, тръбопроводът, съоръженията – влкючително и земята под тях: всички те ще са собственост НЕ на България (или Гърция), а на МПК (отново, с 51% Руска собственост). Руската страна придобива собственост в България, а България не придобива нищо.

По сила на Споразумението държавата България не придобива нищо, освен приходи от транзита, както и не поема никаква отговорност за защита за населението и природата. В този смисъл, реалните приходи от експлоатацията и строителството на петролопровода също ще са частни.

Според Зам-министър Рогачев, проектът е изключително 100% частен, българската държава няма никакви ангажименти по него. (цитиран при 253 заседание на Парламента, стенограма, 17.05.2007) Т.е. съответно и приходите, печалбите от този проект ще отидат в частни ръце.

Допълнително, Споразумението дава възможност делът на участниците да бъде изцяло или частично отчужден в полза на петролодобивните компании. Т.е., не се знае в какъв период от време българската страна въобще ще фигурира като собственик на 24.5% от МПК.

А ХОРАТА?

УСЛОВИЯТА НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗАСЯГАТ ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА БЪЛГАРИЯ - далеч не само хората по трасето.

В този контекст, апатия или примирение от наша страна работят само в наш ущърб. Самото споразумение явно не различава “развитие” от “устойчиво развитие” – а май и правителството, което стои зад него. А “плодовете” на това Споразумение ще берем и ние, и нашите деца и внуци.

НАУЧИ ОЩЕ:

Текстът на споразумението + анализ

Анализ от Института за зелена политика

Оправдава ли “геополитиката” този проект, наистина?

ДЕЙСТВАЙ