между Правителството на Руската Федерация, Правителството на Република България
и Правителството на Гръцката Република за сътрудничество в строителството и експлоатация на
петролопровода „Бургас – Aлександруполис”

Правителството на Руската Федерация, Правителството на Република България и Правителството на Гръцката Република (по-нататък „Страните”),

като отбелязват ключовото значение на енергетиката за успешното развитие на икономиката на техните страни, като желаят да развиват сътрудничество в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа и в стремежа си към развитие на интеграционните процеси и добросъседските отношения,

в намерението си да създадат сигурен и ефикасен маршрут за пренос на петрол, насочен към повишаване на енергийната сигурност на европейските страни и намаляване на екологичните рискове, свързани с нарастващото натоварване върху традиционните пътища за транспортиране на въглеводородни горива и други енергийни ресурси в региона,

като се ръководят от Декларацията за сътрудничество в сферата на енергетиката, приета на срещата на 4 септември 2006 г. в Атина от Президента на Руската федерация, Президента на Република България и Министър-председателя на Гръцката република,

с цел развитието на принципите в Меморандума за сътрудничество при реализацията на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” между Правителството на Руската Федерация, Правителството на Република България и Правителството на Гръцката Република (12 април 2005 г.),

се споразумяха за следното:

Ето едно от само двете места, където става въпрос за екология. (Второто място е Чл.4)
Текстът е общ и пожелателен и е насочен към намаляване на екологичните рискове в Босфора и Дарданелите: изобщо НЕ третира екологичните рискове за Черно море или по трасето. Напротив, с нарастването броя на алтернативните трасета, броя и тонажа на танкерите, пренасящи нефт през Черно море, рисковете за него нарастват!

Целта на настоящото Споразумение е определянето на формите за сътрудничество между Страните за построяване и експлоатация на петролопровода „Бургас-Александруполис” с първоначален капацитет 35 млн. тона петрол на година и възможност за увеличаване до 50 млн. тона петрол на година (наричан по-нататък „Петролопровода”), който се състои от:

• петролоналивен терминал в гр. Бургас (Република България);
• петролоналивен терминал в гр. Александруполис (Гръцка Република);
• магистрален петролопровод с петролни помпени станции, резервоарни паркове и друга необходима инфраструктура, свързващ споменатите терминали.

Изброените обекти и парцелите, на които те са разположени, представляват неотделима част от единната и неделима транспортна система.

Страните предприемат всички възможни усилия за осигуряване на непрекъснатото транспортиране на петрол по Петролопровода като максимално използват техническите му възможности

Споразумението предвижда не само “общо” “формите за сътрудничество между Страните,” но и някои много конкретни неща: напр. освобождаване от данъци на МПК, от такси и мита, освобождаване от спазване на бъдещо законодателство и др.. Така се изпреварва и се прави излишен един бъдещ анализ, който да покаже дали точно приетите решения са най-добри и най-благоприятни за всички страни. Т.е. целта на Споразумението е преди всичко гаранции и облекчения за МПК, а не за страните и жителите им – напротив, за сметка на последните. Рамкирането на един проект за устойчиво развитие не е цел на споразумението.

Факт:   Споразумението НЕ Е предхождано от анализ на икономическата рентабилност на проекта (economic feasibility study); такъв липсва и до момента.

Факт:   И маршрутът на петролопровода също е предварително определен – преди изготвяне на екологична оценка (вход Камено, Бургас, изход м/у Генералово и Капитан Андреево; оценка липсва и до момента). Отново личи, че изключително се мисли за интересите на МПК, а не за тези на жителите или дори държавата в дългосрочен план. “Споразумението” НЕ цели да вземе предвид дългосрочните екологични или икономически нужди и приоритети за хората по трасето.

Какво обхваща “единната и неделима транспортна система” - ? Оставена е широка врата за допълване с “друга необходима инфраструктура.” Това би довело до проблеми с права върху собственост. “Парцелите, на които шизброените обекти] са разположени” се предават предварително и безусловно в собственост на Международната проектна компания (МПК). Ще бъдат ли отчуждени частни земи в полза на по-големите “Участници”? Т.е. ще има ли де факто кражба на земи и имоти в полза на определени трети лица (МПК)?

И какво означава “всички възможни усилия за осигуряване на непрекъснатото транспортиране на петрол по Петролопровода”? Какви граници на компромис със здравето на хората и достойнството им ще бъдат достигнати? Ще бъдат ли пренебрегнати екологични, социални и други съображения и или оценени неадекватно, за да се осигури “непрекъснатото транспортиране на петрол”? Текстът го позволява.

Страните оказват съдействие за създаването на Международна проектна компания (по-нататък „МПК”), която е собственик на Петролопровода.

МПК се учредява от стопанските субекти (по-нататък „Участниците”), които притежават следните дялове от уставния капитал на МПК:

51 % - руския Участник: ООО „Трубопроводный Консорциум „Бургас-Александруполис”;

24,5 % - българския Участник: „Проектна компания Нефтопровод Бургас-Александруполис-БГ” АД;

24,5 % - гръцките Участници: съвместно дружество (joint-venture) „HELPE S.A. – THRAKI S.A”. – 23,5 % и Гръцката държава – 1 %.

След основаването на МПК делът на Участниците може да бъде изцяло или частично отчужден в полза на петролодобивните компании, заинтересувани от участие в МПК. Посоченото право на Участниците не може да бъде отнето в учредителните документи на МПК.

Страните вземат предвид, че подобно отчуждаване от руския, българския или гръцкия Участник в МПК се извършва след писмено съгласуване съответно с Руската, Българската и Гръцката Страна.

На територията на Република България и Република Гърция МПК създава съответните структурни подразделения и привлича по условията за подизпълнение, при отчитане на икономическата ефективност, български и гръцки фирми, без да се изключват тези, които са участници в МПК, за осигуряване техническата експлоатация на Петролопровода.

Приемането на “отчитането на икономическата ефективност” за единствен критерий при избора на подизпълнители ЩЕ създаде проблеми от екологичен и социален характер, особено като не се изисква спазване на “най-добрите практики,” екологична и социална отговорност на компаниите и т.н.

Участниците (компаниите), а не Страните (държавите) притежават дялове в МПК. При една продажба на Българския участник на по-висока цена, няма ли солидни печалби ще отидат в частни ръце.

Факт:   мизансценът твърде много напомня сделката за БТК...

При т.нар. “отчуждаване” може да възникнат следните проблеми: вместо продажба на имотите на пазарни цени, да има скрито прехвърляне на активи, не непременно в полза на държавата или на други собственици; да не може да се “отчужди” делът на българския Участник, ако при “съгласуването” някоя от останалите две Страни се възпротиви.

При реализирането на настоящото Споразумение Страните изхождат от това, че:

• мястото на регистрация на МПК се определя от Участниците в нея. Място на регистрация на МПК е в една от страните-членки на Европейския съюз;
• съгласно приложимото право в страната на регистрация на МПК в учредителните документи на МПК се гарантират съответните права на миноритарните акционери на МПК, в това число правата по изменение на уставния капитал.
• Най-ефективна форма за финансиране на строителството на Петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”, който се препоръчва от Страните за използване от МПК в съответствие с международната практика.

Мястото на регистрация на МПК е Амстердам: т.е. явно се целят минимални разходи за спазване на местното (българско и гръцко) законодателство, т.е минимални данъчни условия.

За периода на проектиране, строителство и експлоатация на Петролопровода Страните сключват с МПК Споразумение за транзитиране, в което се определят условията за взаимодействие на МПК с държавите на Страните, в това число изброените по-долу, но без да се ограничава до тях:

• отреждането на парцели земя от Република България и Гръцката Република за нуждите на МПК, които отговарят на целите и условията за строителство на Петролопровода и неотменимо предоставяне на МПК на такива права по отношение на посочените парцели земя, които осигуряват безпрепятствено осъществяване на строителството и експлоатация на Петролопровода, включително и на всички негови обекти, посочени в чл. 1 на настоящото Споразумение;
• определяне на всички видове данъчни и неданъчни плащания, такси и компенсации в полза на Република България и Гръцката Република, свързани с необходимото количество транспортиран през техните територии петрол, за достигане на икономическата ефективност на проекта;
• включване към енергийните системи, както и стабилно енергоснабдяване на Петролопровода;
• осигуряване на свободата на транзит на петрол без каквито и да било забавяния и спънки след въвеждането на Петролопровода в експлоатация;
• предоставяне на благоприятен митнически режим;
• въпроси за защитата на околната среда, както и други въпроси:
  второ и последно място, където става въпрос за екология!!

При определяне размера на данъчните и неданъчни плащания, такси и компенсации, Българската и Гръцка Страна по Споразумението за транспортиране ще изхождат от резултатите на техникоикономическата обосновка и от разбирането, че условията за транспортиране по Петролопровода трябва да са конкурентноспособни в сравнение с другите маршрути за транспортиране на петрол в региона.

Настоящото Споразумение НЕ определя краен брой “условия за взаимодействие на МПК с държавите на Страните.” Това отваря вратите за неконтролирано включване на всякакви текстове, с които МПК би получила изключителни права и/или друг тип преференции за практически всяка дейност, за която се твърди, – в началото или след време – че е свързана с проекта.

Могат да се очакват проблеми в следните посоки:

• проблеми при отчуждаването на земи за трасето на тръбопровода;
• предоставяне на МПК право на собствена въоръжена защита на придобитите територии и обекти;
• поемането на подобен ангажимент от армия, т.н. за сметка на българските данъкоплатци;
• определяне на занижени „данъчни и неданъчни плащания, такси и компенсации в полза на Република България и Гръцката Република“, единствено въз основа на “достигане на икономическата ефективност на проекта.”
• непазарно предоставяне на енергийни и други услуги на МПК;
• безконтролно и /или непазарно предоставяне на МПК права за привилегировано ползване на ресурси, права на замърсяване, права да упражняват различни видове репресии спрямо други физически и юридически лица и всякакви други привилегии – в името на „осигуряване на свободата на транзит на петрол без каквито и да било забавяния и спънки“;
• предоставяне на безмитен режим на стоките и услугите, свързани с проекта и МПК;
• занижени изисквания и отстъпки при опазването на околната среда, при реализацията на които се увеличават рисковете или реалните проблеми за природата.

Факт:   Преди учредяването на МПК в Амстердам, Мин. Гагаузов гръмко оповести, че “трите страни са решили да бъде създаден фонд „Екологична сигурност“, в който ще се отделя част от печалбата от фирмите за компенсиране на евентуални екологични последици от дейността на компанията” (Инвестор 14.12.2007). Но според това Споразумение такъв фонд ще бъде лесно анулиран в името на конкурентноспособността на петролопровода спрямо другите маршрути за транспортиране на петрол в региона, в името на безпрепятствената му експлоатация и икономическата му ефективност. Какво ли може да се жертва при такива приоритети....

Факт:   Колко реално може да е конкурентноспособен Б-А? Други планирани маршрути за транспортиране на петрол в региона има 5. От тях за 4 има и действащи МПК: Бургас-Вльора; Констанца-Триест; Одеса-Гданск; Самсун-Джейхан (само транс-тракия през Турция за сега е изоставен).
Вж. Карта + накратко за всички тръбопроводни и енергийни проекти на Балканите

Факт:   Строителните работи в Босфора целят да увеличат трафика на танкери през него двойно. Никой не гарантира, че изобщо петрол за Б-А ще има. Наротив, най-спряганият снабдител за Б-А (Казахстан) се оттегли от Б-А прочети за Казахстан тук
Вж. Анализ “Има ли петрол за Балканските петролопроводи?”

Членът е сам по себе си индикация, че се очаква проектът да има значителни проблеми с конкурентноспособността и възвращаемостта на инвестициите си, и в този смисъл, да бъде “спасяван.” В текста на Споразумението има 3 такива явни текста – още в чл. 8 и 9. Това преосигуряване би било излишно в случай, че проектът би имал възможността сам да гарантира тези необходими средства.

Текстът е особено красноречив, че опазването на околната среда е сред последните грижи на подписалите този договор: “въпроси за защитата на околната среда, както и други въпроси.” Текстът явно визира някакви екологични негативи (между другото), без да има готова оценка за въздействието върху околната среда.

Факт:   Тръбопроводът ще мине през или в непосредствена близост до десет Натура 2000 места (4 по Директивата за птиците и 6 – по Директивата за местообитанията). Бургаският залив ще бъде подложен на нарастващ риск от инциденти в ситуация с два, три или дори четири буйови терминала за претоварване на суров нефт и ежедневно разминаващи се танкери от 40000 до 150000 брт.

Липсват текстове за екологични гаранции по трасето или за Черно море. Напротив, икономическите резултати и непрекъснатостта на доставките на всяка цена се разглеждат като най-важни критерии за развитието на проекта. МПК има право да компрометира и здраве, и устойчивост в името на “свободата на транзит на петрол без каквито и да било забавяния и спънки” и “икономическа ефективност.” Липсват текстове за защита на Черно море от аварии и инциденти, при които е възможно изтичането на нефт, както и на текстове, ясно указващи разпределението на отговорностите при подобни аварии.

Предстоят споразуменията за транзитиране между МПК и Страните/държавите.

Факт:   Сключването на Споразумение за транзитиране само по себе си крие опасност от залагане на нови рискове и проблеми, особено ако то стане реалност преди Оецнката за влиянието в/у околната среда (ОВОС).

Факт:   Практиката от подобни проекти показва, че екологичните и социални проблеми се увеличават при сключването на специалните “двустранни” Споразумения за транзитиране между съответните държави и МПК. Подобни споразумения са известни още като Host Government Agreements (HGA) и на практика легитимират тоталната свобода на компанията-собственик да НЕ се подчинява на местното законодателство. Изострят се проблеми при отчуждаването на земи; проблеми с достъпа до територии при изграждането и експлоатацията на петролопровода; проблеми за живота и здравето на гражданите при физическата охрана на тръбопровода/съоръженията; проблеми с намаляване на общодържавните разходи за социални проекти и дейности, ако държавата се ангажира да охранява инфраструктурата на проекта за своя сметка (с пари на данъкоплатците).

Опитът на Грузия.

Страните се споразумяха, че МПК с цел обезпечаване на транспортирането на петрол по петролопровода ще сключи съответното споразумение/я (договори) с ОАО „АК Транснефть”, който ще изпълнява изброените по-долу функции, но без да се ограничава до тях:

• сключва споразумения (договори) за предоставяне на услуга за транспортиране на петрол с товародателите (собствениците на петрола) от мястото на добива на петрол до пристанище Александруполис;
• формира товаропотоците по целия маршрут на транспортирането;
• осъществява управлението на диспечерските служби;
• разработва и осъществява изпълнението на графиците за подаване и натоварване (разтоварване) на танкерите в нефтените терминали и графиците за транспортиране на петрола по системата от магистрални петролопроводи.

Руската Страна въз основа на заявките на товародателите – петролодобивни компании осигурява включването на обеми доставки на петрол с използването на Петролопровода в графиците за транспортиране на петрол през системата от магистрални петролопроводи, утвърждавани по ред, определен от руската Страна.

Правото на собственост върху петрола, транспортиран с използването на Петролопровода, се запазва в полза на товародателите съгласно нормите на съответните търговски споразумения (договори).

Монополни права се гарантират на МПК и на ОАО “АК Транснефть.” Петролопроводът става част от руската тръбопроводна система. Нарушава един от основните принципи на Европейския съюз – свободната конкуренция. Създават се условия за политически и други проблеми от страна на Русия в различни спорни ситуации.

Създават се условия за прехвърляне на отговорност между три субекта (МПК, ОАО “АК Транснефть” и Русия) при възникване на екологични, социални и др. проблеми.

Факт:   до момента гарнтирани доставки за Бургас-Александруполис от Руска страна няма.

Тарифата за услуги, свързани с транспортирането на петрол по Петролопровода, в това число и за услугите по прехвърлянето на петрола, се определя от МПК, което е от нейна изключителна компетенция.

МПК разполага с монопол върху формирането на тарифите за транспортиране, “в това число и за услугите по прехвърлянето на петрола.” Т.е. де факто МПК определя размера на таксите, изплащани на България и Гърция.

Тарифната политика на МПК може да се използва като инструмент за натиск над България.

Такъв монопол е рисков и по отношение принципа „замърсителят плаща” : т.е. може да се окаже, че МПК не би могла да покрие разходите за превенция, контрол и отстраняване на замърсявания в Бургаския залив или на други територии, ако определи ниски тарифи или използва първоначално предвидените за подобни случаи средства за други цели.

Изборът на изпълнител/и, както и на доставчици на материално-технически ресурси и организациите, които оказват услуги, необходими за строителството и експлоатацията на Петролопровода, се извършва от МПК на тръжна основа предимно между стопанските субекти на Страните, при условие, че доставяните от тях стоки, дейности и услуги, включително и морски превози, са конкурентоспособни.

Страните възлагат на съответните държавни органи да осигурят опростен ред за преминаване през границите на държавите на Страните на специалистите, материалите, строително-монтажната техника и оборудването, които са необходими за работата по строежа и експлоатацията на Петролопровода, включително на всички негови обекти, посочени в чл.1 на настоящото Споразумение.

Изборът на стоки и услуги на база тяхната конкурентноспособност може и да осигури по-ниските им цени, а оттам и на целия проект. Но никъде не се споменава нищо за качеството на стоките и услугите! Използването на стоки и услуги с качество, различно от проектното, е основание да се очакват рискове за околната среда дори при последваща нормална експлоатация на обекта.

Осигуряването на “опростен ред за преминаване през границите” за “специалисти, материали, строително-монтажна техника и оборудване” може да създаде проблеми с контрабанда и нелегално движение или трафик на хора: вкл. в ущърб на националната сигурност.

Страните осигуряват необходимите условия за безпрепятствено изпълнение на дейностите по строителството и експлоатацията на Петролопровода, по издаването на всички необходими разрешения и лицензии за МПК, включително даването на права за използване (предоставяне) на парцели земя и за привличане на финансиране и кредити, както и издаване на гаранции в полза на кредиторите.

Английският текст, който важи при спор, твърди тук следното: “The Parties shall ensure the necessary conditions for a smooth construction and operation of the Oil Pipeline, issuing all the necessary permits to the IPC, including granting land-use rights (allotment of land), as well as the attraction of financing and credits, and the securing of guarantees for the creditors.” - Т.е . черно на бяло, Страните ще осигурят ... обезпечаването на гаранции за кредиторите. Държавата – т.е. данъкоплатците – става гарант на кредитите по петролопровода. Държавата залага бюджета в полза на една компания, която дори не е българска!

Факт:   Пак по конкурентноспособността като нещо, което страните (данъкоплатците?) трябва да гарантират: планираната стойност на Б-А се е увеличила повече от двойно за последната година (15.03.2007, Netinfo.bg – 700 милиона евро; 29.07.2008, Econ.bg – 1.5 милиарда евро).

Допълнително, дава се възможност за заобикаляне на процедури по издаване на разрешения и лицензии, както и за обезмисляне/формализиране на процедури като обществени обсъждания. Дават се права за използване на парцели земя, но неясно за какви цели и в какви рамки.

Текстът на чл. 8 затвърждава впечатлението, че проектът не може да бъде спрян по екологични причини.

Факт:   Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Калин Рогачев – подписал споразумението от Българска страна – не веднъж е твърдял обратното в медиите. Но Чл. 8 твърди обратното...

С цел повишаване на икономическата ефективност при строителството и експлоатацията на нефтопровода Република България и Гръцката Република се задължават да предоставят най-благоприятен данъчен режим на МПК, в съответствие с действащите законодателства в тези държави, в частност предвиждащ:

• освобождаване от заплащане на данък добавена стойност (ДДС) при вноса на оборудване и окомплектовка, необходими за извършване на работите, свързани със строителството и експлоатацията на петролопровода, при условие на обратния им износ;
• ускоряване на процедурите за възстановяване на ДДС, заплатен за материали, услуги и дейности, необходими за строителството и експлоатацията на петролопровода.

Позволяват се всякакъв род данъчни измами на базата на ДДС.

Отново индикация, че се очаква проектът да има значителни проблеми с възвращаемост на инвестициите си. Чл. 9 урежда данъчни облекчения – неплащане на ДДС.

Факт:   Ако общата стойност на проекта е 700 млн -1 мрд евро (1.5 млд евро информация от МПК, 01.07.2008), неплащането на ДДС ще е от порядъка на 100 милиона евро. Т.е. България ще опрости на МПК ПОНЕ 100 милиона евро. Пак за сравнение, годишната печалба се очаква да е 35 млн долара.

Приетите след влизането в сила на настоящото Споразумение нови законодателни и други нормативни актове на държавите на Страните, които водят до увеличаване на размера на който и да било данък, такса, мито и други подобни плащания, дължими от МПК, а също така от изпълнителите извършващи строителството и експлоатацията на Петролопровода, в сравнение с размера на който и да било данък, такса, мито и друго подобно плащане, начислени към датата на влизане в сила за държавите на Страните на настоящото Споразумение, не се отнася за МПК и за посочените изпълнители за периода на строителство, пускане в експлоатация и достигане на възвращаемостта на проекта за Петролопровода, предвидена в проекта за строителство на Петролопровода.

Клаузите на настоящия член се отнасят за доходите и операциите, свързани с дейностите (услугите) при строителството и експлоатацията на Петролопровода, осъществявани от МПК и посочените изпълнители.

МПК и нейните подизпълнители се поставят в привилегировано положение спрямо всички останали физически и юридически субекти, по отношение на бъдещите данъци, мита, такси и други плащания. Срокът на тази данъчна “екстериториалност” е безкраен. Нарушава се един от основните принципи на Европейския съюз – свободната конкуренция.

При една бъдеща промяна на данъчната база, с цел икономическо регулиране опазването на околната среда, МПКще е де факто изключва от едно по-стриктното прилагане на принципа “замърсителят плаща.”

Клаузите на настоящото Споразумение не засягат правата и задълженията на всяка от Страните по други международни договори, по които съответните техни държави са страни.

Страните не носят отговорност по задълженията на Участниците, които произтичат от участието в проекта за строителство и експлоатация на Петролопровода. При това Страните ще взимат всички разумни и допустими мерки, насочени към осигуряването на съответно изпълнение от страна на Участниците на техните задължения по строителството и експлоатацията на Петролопровода.

Необходимо е по-подробно уточняване на термина “всички разумни и допустими мерки, насочени към осигуряването на съответно изпълнение от страна на Участниците на техните задължения по строителството и експлоатацията на Петролопровода.” Настоящият текст позволява непремерени и дори ултимативни искания за отстъпки от страна на Участниците към някоя от Страните с аргумент, че без такива отстъпки те не биха могли да изпълняват задълженията си. Неизяснените “разумни и допустими мерки” биха могли да дадат повод (в ситуация на висок корупционен риск и нискоефективен обществен контрол) на едно правителство или негови членове да предложат и приемат мерки в полза на съответния Участник, които да са в нарушение на различни законови текстове или приети политики и стратегии.

Задълженията на България по други международни договори продължават да важат. Например екологични задължения към ЕС. Или други, относно човешките права или прозрачността на институциите, или достъпа до информация. Но ако “Страните” (държавите) се разграничават от “Участниците” (МПК и подизпълнителите й), и щом – черно на бяло – “Страните не носят отговорност по задълженията на Участниците,” как ще се подсигури спазването на задълженията на държавата по въпросите на екологията и човешките права? Кой ще носи, кой ще изисква, отговорност към гражданите и жизнената ни среда? Според този текст, държавата винаги ще може да каже, “те бяха, не ние!” – и да си измие ръцете.

В текста няма специфизирани никакви изисквания към “Участниците”; той отново говори само за гаранциите, които страните ще им предоставят.

Факт:   До момента МРРБ упорито отказва да разгласи подробности около Б-А, да изиска екологична оценка или да направи проекта обект на публично обсъждане (независимо, че според ЕС Директива 96/61/ЕС са задължени да повдигнат обществено обсъждане за инсталация от такъв мащаб). А според МРРБ, маршрута на петролопровода е работа на МПК.

Подкрепи петиция до Българския парламент с искане информация и споразумения, свързани с Бургас-Александруполис, да се направят публични!

Страните назначават упълномощени органи за координация и надзор върху изпълнението на настоящото Споразумение и Споразумението за транзитиране, посочено в чл.4 на настоящото Споразумение:

от руска Страна – Министерството на промишлеността и енергетиката на Руската Федерация;

от българска Страна – Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България ;

от гръцка Страна – Министерството на развитието на Гръцката Република.

В случай на промяна на упълномощените органи страните се информират взаимно за това по дипломатически път.

Къде отиде независимият контрол? Кой ще следи за качеството при строеж и експлоатация на Б-А?

Факт:   Подобно споразумение е извън мащаба на компетенциите на МРРБ; логичното му “място” е Министерството на Икономиката и Енергетиката. Съвсем наскоро най-после и друг “приоритет” на МРРБ се прибра при подходящата си администрация, Министерство на Транспорта: фонд “Републиканска пътна инфраструктура.”

Факт:   МРРБ е известно с висока степен на риск от корупция и постоянно нарушаване на обществения интерес, особено в областта на опазване на околната среда.
Вж. Какво направи МРРБ, за да спре Европа парите по ФАР? Писмо на Майкъл Лий, Европейска Комисия.

Факт:   Трагедията на о-в Сахалин, свързана с петролопровода на Shell, Мицуи и Мицубиши (а скоро контролният пакет преминава в Газпром) е само един от примерите за това как липсата на външен качествен контрол при изпълнение на петролни проекти компрометира качеството на живот на хората в един регион, без по никакъв начин да им носи ползи или печалби от въпросния проект.

Каква е практиката: анализ на ползите и вредите (обещаното с/у направеното) от изпълнението на петролопровод BTC – Баку-Тбилиси-Джейхан.

Разногласията при тълкуването и прилагането на текстовете от настоящото Споразумение, които не могат да бъдат преодолени чрез консултации между упълномощените органи, ще бъдат решавани посредством преговори между Страните със съставяне на съответните протоколи.

Не се предвижда неутрален арбитраж дори за финансови спорове: а дума да не става за спорове, свързани с възникнали екологични и социални проблеми или що се отнася за компенсации на щетите, породени от подобни проблеми. При преговори страните ще са явно в неравностойно положение. За интересите на “хората” няма кой да се погрижи. По силата на това споразумение, и “държавите” са обезсилени да се погрижат за гражданите си, в случай че случайно бъдещо правителство намери това за необходимо.

Факт:   огромната част от социалните проблеми с петролопроводи се проявяват в процеса на строителстввото и експлоатацията им. При липса на независим арбитър, няма гаранции и че ще бъдат решавани в полза на засегнатите страни.

Историята на Славица Менделски и други разкази за малкия човек срещу петролната компания. В земеделската земя на сем.Менделски се пропуква петролна тръба; течът и последиците му унищожават семейния доход и здраве за поколения напред. След 10 години дела, накрая КОМПАНИЯТА ОСЪЖДА СЕМЕЙСТВОТО – а не обратно.

Настоящото Споразумение се сключва за неопределен срок. Всяка страна може да излезе от настоящото Споразумение след достигане възвращаемостта от проекта за Петролопровода.

Настоящото Споразумение подлежи на ратифициране и влиза в сила от датата на получаване за съхраняване от депозитара на последната ратификационна нота. Клаузите на членове 1-5, 12 и 13 от Споразумението временно се прилагат от датата на неговото подписване.

Депозитар на настоящото Споразумение е Правителството на Руската Федерация.

Съставено в гр. Атина на 15 март 2007 г. в три екземпляра на руски, български, гръцки и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При възникване на противоречия при тълкуването на текстовете на Споразумението ще се използва текстът на английски език. English text

Споразумението е безсрочно.

Това поставя много въпроси, чието уточняване би следвало да е предмет на самото Споразумение. Например: кой кога и как ще компенсира при излизане от споразумението? При какви условия ще се стигне до прекратяване на споразумението? Може ли да се прекрати ИЗОБЩО? Кой ще е отговорен за безопасно демонтиране и по-нататъшно разпореждане с материалните активи при прекратяване на споразумението – или разпускане на МПК – и за недопускане на екологични проблеми? Кой ще е отговорен за демонтиране на тръбата и инсталациите, както и на почистване на трасето след демонтажа? Какви мерки от кого следва да се предприемат за възстановяване на съществувалите екосистеми? Може ли една страна да поиска прекратяване поради финансови или екологични проблеми?

Факт:   Споразумението за Бургас-Вльора се разпада автоматично 3 години спед подписването си, ако по една или друга причина не се е преминало към строителни работи.

Всяка от Страните може да излезе “след достигане възвращаемостта от проекта за Петролопровода.” А ако “възвращаемостта” е недостижима? Ако достигането й изисква прекалено много отстъпки от законово, финансово, екологично и социално естество? Ако достигането й изисква нарушаване на законите на Европейския съюз?

Факт:   Макар към момента строителните работи в Босфора да продължават, а изчакването на танкрите в последствие да е много скъпо (икономическото “оправдание” за Б-А), пак излиза по-евтино да се превози 1 тон петрол през Босфора, отколкото през Б-А.

Факт:   Доставките за Б-А не са гарантирани от никого – най-малко от Газпром; инфрмация от официални лица в Камунайгаз отхвърля участие в Б-А, макар официално Казмунайгаз да отричат загубата на интерес.

Факт:   Бургас-Вльора се сключва за срок от 40 години; а според конвенцията, гласувана от Народното събрание, ако до началото на 2010 г. реализацията на проекта не започне, разрешението за строителство от българска страна отпада.

НАУЧИ ОЩЕ :

Анализ на споразумението – полит-икономика

Анализ на екологичните рискове по трасето

Истории за малкия човек срещу петролните компании

Галерия случаи от света с отношение към Бургас-Александруполис

Презентация на обещаното с/у направеното в случая на петролопровод BTC – Баку-Тбилиси-Джейхан – Манана Кохладзе (носител на зелената Нобелова награда – Голдман) – Грузия, Зелена Алтернатива

Презентация : има ли петрол за Балканските петролопроводи? – Петко Ковачев, ИЗП

Карта + накратко за всички тръбопроводни проекти на Балканите

ДЕЙСТВАЙ !