За допълнителни спогодби, на които не е дадена публичност, говорят и системните изявления на правителствени представители и от трите страни, които в синхрон повтарят едни и същи суми, инсталации и намерения.
- годишна печалба от 35 милиона долара за България (на фона на милиарди от черноморски туризъм);
- 2 до 4 буя за Бургас (вместо пристанище/пирс).
- И министър Гагаузов, и министър Рогачев полагат много усилия да представят “буй” като най-безопасният метод за разтоварване на танкери – макар, че и двамата видимо не знаят какво буй/офшорен терминал.
- Министър Гагаузов например заявява в пресата, че на евентуалния буй ще има бонови заграждения – опитва се да подведе хората или е просто некомпетентен?
- Министър Рогачев заяви на среща с бургазлии на 14.02.2008, че ето, в Констанца от години работи буй без проблеми. Там буй няма!
- Гаранционен фонд: В края на ноември Калин Рогачев отрича информацията, че ще се прави специален фонд за Бургас-Александруполис, в който трите държави да вложат средства за еко-защита. Първоначалното намерение, обявено в публичното пространство, беше тези средства да се ползват за изчистването на евентуален нефтен разлив (тук). Но на срещата от 15.02.2008 в Бургас Рогачев отново заяви, че МПК ще има гаранционен фонд, който ще е на разположение при евентуален разлив (тук) Ако беше така, защо го няма в Споразумението? Къде е действителната информация? Къде свършва популизмът?
- Технологиите: Предварителното проучване на консултантската фирма iLF от 2001 визира фиксиран док за разтоварване в Бургас, а буйове в Александруполис (буйвете в Бургас са 2ри резервен вариант). Как стана така, че Гърция се пребори за по-чистата технология, а за България “буй” е предпочитаният вариант?
- ще задминем Ротердам по трафик (Ротердам предаботва 100 милиона тона годишно);
- геополитика: вълшебната мантра, която някак трябва да оправдае и икономическата абсурдност на проекта, и екологичната заплаха
- Спряганите ползи за Гърция: рафинерии и терминал (не буй) за Александруполис, ново контейнерно пристанище в Александруполис (пряк конкурент на съществуващото в Бургас), морски превоз на петрола с гръцки кораби.
- % българска собственост в МПК: в принципно споразумение от 23.01.2003 м/у България и Гърция се говори за 33% дял на бългаската страна. Тук той е спаднал на 24,5%. Защо? Какво (друго?) беше договорено?
- Екологичните разрешителни: Кристос Димас, настоящ Директор на МПК от Гръцка страна, в серия от презентации за Бургас-Александруполис заявява, че “Няма особени екологични проблеми [и че] предварителни екологични разрешителни вече са били получени в двете транзитни страни” (“No particular environmental issues... Preliminary environmental licenses have been obtained in both transit countries”)
тук както и, че едно от най-големите предимства на Бургас-Александруполис пред останалите байпас петролорповоди за Босфора е че “разрешителни, вкл. първи етап на ОВОС са приключени, което позволява бързо осъществяване” (“permits, incl. EIA first stage finished, therefore fast implementation possible”
тук
Но.. нали от министрите Гагаузов и Рогачев чуваме, че ОВОС не може да има без трасе, а трасе финално още няма? Според Мин. Гагаузов това е нормално и ОВОС ще трябва да се издаде и предложи на експертно и публично обсъждане след внасянето на проект от компанията. По света е практика екологична оценка да се прави още на ниво инвестиционно намерение. - Еко-партньорите на МПК – оповестени на представяне на МПК на
тaзи среща , са: Компанията-консултант за управление на природните ресурси ЕRМ, UK (Инвайрънментъл Рисорсис Мениджмънт). Тази компания е същата, покрай чието сътрудничество петролопроводът Баку-Джейхан (ВТС) се сдоби с политически, предварително избран, а не с екологичен маршрут.
ОЩЕ: Ръководител на екипа за изготвяне на социален и екологичен анализ на проекта Бургас-Александруполис е специалист от iLF – морски биолог, който е отговарял за анализа на екологичните и социални последици от ВТС!!! Същият е отговарял за избора на Словенското трасе на ПЕОП(Констанца-Триест), което минава през карстова зона, заради което Словения отказва да подпише споразумението за ПЕОП и да се включи в проекта за петролопровод Констанца-Триест. (пак там) Изборът на екологичен и социален консултант говори за избягването на истински дебат върху трасето.
За информация, на която не се дава публичност, говори например, и следния случай. Във връзка със серия дебати по Бургас-Александруполис през октомври 2008 из вътрешните общини, БСНГИ запитва Община Средец дали би участвала в публичен дебат по проекта – и съответно дали биха предоставили зала за дебата и разпространили сред гражданството за него. От общината отговарят, че не могат да се ангажират с позиция по темата, защото не разполагат с информация за петролорповода от МРРБ или друга инстанция.
За информация, на която не се дава публичност, говори, наример, и настояването от страна на Зам. Мин. Рогачев – и в пресата, и при срещата в Бургас – че България няма право да гарантира финансирането на петролопровода Бургас- Александруполис, както няма право да финансира никаво големи инфраструктурни проекти. Но според директива 80/723/EEC на Европейския Съюз (член 4-ти буква б), държавата може да предоставя помощ под формата на гаранции за инфранструктурни и транспортни проекти. България го е правила: на 18 октомври 2007 Българския кабинет гарантира 600 милиона евро (около 850 милиона долара) за АЕЦ Белене.
Според думите на Димитър Николов, кмет на Бургас, “При нас в община Бургас не съществуват дори една папка, един лист, мотивировка, анализ за това, какво ще се случва. ... Това условие на гузност, че нещо не е както трябва, се потвърждава и от факта, че в момента не притежаваме нито една папка, чертеж, анализ, мотивация. Всичко се прави на тъмно.” http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=217143
Отговорът на Рогачев: “Ми като не знаете нищо, що скачате?” (14.02.08 Бургас – среща с граждани)