Единственият публично достъпен документ за Бургас-Александруполис е Споразумението между правителствата на Русия, Гърция и България от Март 2007 (на страницата на МРРБ). Споразумението очертава формите за сътрудничество между трите страни при построяването и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис.
Според зам-министър Рогачев, подписал предварителната спогодбата от българска страна (07.02.2007), нищо конкретно не е подписано и петролопроводът е един “нероден Петко.” (заявление от тази среща: http://business.actualno.com/news_148532.html )
Но в споразумението много конкретно липсва клауза, която дори да допуска НЕпострояването на петролопровода.Много конкретно е упоменато, че България гарантира кредитите, теглени от международната компания по строителството и експлоатацията на петролопровода. Конкретно е упоменато, че международната компания сама определя тарифата за услуги, свързани с транспортирането на петрол по петролопровода.
Конкретно се упоменава, че България се задължава да предоставя най-благоприятен данъчен режим на международната компания , както и че приетите след споразумението нови законодателни и други актове, които водят до увеличаване на размера на който и да било данък, такса, мито и други плащания, дължими от компанията, няма да се отнасят за нея до достигане на възвращаемост на проекта (очакванията са за 1 милиард долара първоначална инвестиция). Много конкретно е и опрощаването на МПК от ДДС – плюс цялостно преференциално данъчно третиране на проекта.
Т.е. в Споразумението петролопроводът звучи твърде конкретен, за да е просто “нероден Петко.”
ОЩЕ:
В споразумението липсват текстове за защита на природата и хората от инциденти. Не се упоменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е разпределянето на отговорностите при аварии. Не е ясно кой ще покрива нито преките щети, нито косвените щети за туризма, които могат да възлизат на стотици милиони долари годишно.
Липсва клауза за условия, при които не би се стигнало до строеж на Бургас-Александруполис. Включително, не се предвижда вариант, при който Оценката за въздействието над околната среда може да спре проекта: въпреки някои твърдения на г-н Рогачев http://business.actualno.com/news_148532.html
Споразумението не гарантира, че сроежа и експлоатацията на съоръжението ще бъдат съобразени с екологичните или Европейски закони за опазване на околната среда. Споразумението не гарантира, че страните или участниците по проекта ще направят каквото и да било, за да намалят огромните екологични – а и социални и икономически – рискове, свързани с поректа, или че изобщо ще избягват екологични проблеми.
В споразумението не се предвижда как държавата може да изиска от компанията да внедри по-екологичните, макар и по-скъпи инфраструктури и принципи на експлоатация. Споразумението не изисква спазване на най-добрите практики за безопасност при изграждането и експлоатацията на петролопровода. Напротив, споразумението задължава държавата да осигури максимално икономичен климат на всяка стъпка от дейността на компанията, до пълна възвръщаемост на вложенията.
Споразумението не гарантира, всъщност, и каквито и да било икономически ползи за страната - а още по-малко разпределението им към общините, които поемат екологичния и социален риск. Напротив. То поставя данъкоплатците в позиция да покриват загубите на компанията.
Индикации в самото Споразумение има много, че се очакват проблеми с рентабилността на проекта и неговата възвръщаемост.
А предварителната стойност на съоръжението се е увеличила повече от двойно за последната година: 15.03.2007, Netinfo.bg – 700 милиона евро; 29.07.2008, Econ.bg – 1.5 милиарда евро – по информация на Николай Серьогин, член на Управителния съвет на МПК “Trans Balkan Oil Pipeline BV” (МПК).
Съвсем допълнителни са проблемите, които произтичат от асиметричността на Споразумението.