КОЙ/КАК РЕШАВА ТРАСЕТО - КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ?
Споразумението за петролопровод и Компания би трябвало да се последва от:
- анализ на икономическата рентабилност (Feasibility study), или стратегическа оценка, или технико-икономическа обосновка (последната за Б-А е от ILF, отпреди 7 години);
- оценка за въздействие над околната и социална среда (ОВОС) – която следва задължително да е публична и публично обсъдена, и от която да се изходи при изработване на финалното трасе;
- публично обсъждане на ОВОС
- приемане на ОВОС (с поправки след обсъжданията) от съответните държавни министерства (Министерство на Околната Среда и Водите);
- тогава: двустранни споразумения между страните и компанията, (HGA – Host Government Agreements);
- тогава: проектиране и строеж.
Идейно, процесът трябва да гарантира екологичната, а така и социална, и икономическа сигурност на всеки един тръбопровод. Но в действителност има чести практики, които компрометират този процес. Всички те са в полза на компаниите/на който държи контролния пакет – и в ущърб на хората и устойчивото развитие. Всички те практически предварително оборват и обезмислят всякаква опозиция с/у петролопровода, както и правят невъзможни следващи изисквания за съблюдаване на екологични норми или социални права (такива се явяват “след дъжд качулка”).
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖЕН Е ГРАЖДАНСКИЯТ НАТИСК ЗА СПАЗВАНЕ НА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА.
ПРАКТИКА 1: КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЕ ЧЕСТО ПРЕНЕБРЕГВАТ ТАЗИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ.
СЛУЧАЙ: ПЕТРОЛОПРОВОД СОЛУН-СКОПИЕ Строителството на Солун-Скопие започва в началото на 2000 г. ОВОС е издаден през ОКТОМВРИ 2000 – 8 месеца СЛЕД старта на строителството. По случайност този ОВОС ПРЕПОРЪЧВА ПРОМЯНА НА ТРАСЕТО, за да се запазят местообитанията на редкия Imperial Eagle. Но дотогава трасето вече е факт.
ПРАКТИКА 2: ПУБЛИЧНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ОВОС СЕ ФОРМАЛИЗИРА – ИЗПОЛЗВА СЕ, ЗА ДА СЕ ЛЕГИТИМИРА ИЗБОРА НА ПО-ЕВТИНОТО, А НЕ ПО-ДОБРОТО
СЛУЧАЙ: ГРУЗИЯ Законовите изисквания за публично обсъждане на проект за петролопровод са спазени дославни, но и бутафорно. Въпреки изискванията на активисти и бизнеси за промяна на рисковия маршрут и най-малкото, за добро обяснение за избрания маршрут, компанията-оператор, инвеститорът и правителството не предприемат нищо. Но все пак публично обсъждане е имало, нали?
Според Манана Кохладзе (Зелена Алтернатива), маршрутът е избран предварително по политически и икономически причини. ОВОСС-ът от BP е бил изобщо изготвен само за да легитимира политическия избор. Когато маршрут е определен преди каквито и да е проучвания, явно политическото значение е поставено над социалното и екологичното.
Повече за формализирането на “публичното обсъждане” в случая на Грузия
Още истински истории за практики на петролопроводни компании срещу малкия човек
ПРАКТИКА 3: ЧЕСТО КОРУМПИРАНИ, АЛЧНИ, НЕДАЛНОВИДНИ ИЛИ ПРОСТО НЕСЕЗИРАНИ НАВРЕМЕ ПРАВИТЕЛСТВА ПРИЕМАТ ОВОС, ДОРИ АКО ТОЙ ПОКАЗВА НАРУШЕНИЯ СПРЯМО ОКОЛНАТА СРЕДА, А ТАКА И СПРЯМО ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ.
СЛУЧАЙ: : ГАЗОПРОВОД ТУРЦИЯ–ГЪРЦИЯ–ИТАЛИЯ. ОВОС е приет от правителствата, макар че трасето минава през 2 места в НАТУРА 2000 (Filiouri River, South Forestal Cluster of Evros)
ПРАКТИКА 4: ОВОС НАЙ-ЧЕСТО НЕ Е НЕЗАВИСИМ.
При липса на независим анализ – т.е. ако агентът, който изготвя ОВОС, е същият, който търси и финансовия и политически интерес – гражданите, поколенията и околната среда остават без защита. ОВОС за Бургас-Александруполис ще изработва от търговското дружествно, собственик – МПК!! Конфликт на интереси?
СЛУЧАЙ: : ГРУЗИЯ - BTC В тази отсечка петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) е само транзитен, както и Б-А. Както при Б-А, минава през сравнително бедни и селскостопански райони с малки рекички, уникално запазени екосистеми, алтернативен туризъм и етнически малцинства.
ИСТОРИЯТА: Оценка за Въздействие върху Околната и Социална Среда (ОВОСС) е изготвена от Бритиш Петролиъм (BP) преди старта на петролопровода BTC в Грузия. Холандската комисия – независим борд от експерти, които следят за спазване на регулациите на Агенцията за Енергийна Информация – изготвя анализ на тази оценка по искане на грузинския министър на околната среда, който прилагаме тук. Анализът разглежда седем елемента на околната среда при оценката на риск – екологични, социални и на безопасност. Заключава:
- липсва основна инфрмация за сигурност, както и екологична информация за района Боржоми/Бакуриани (който е и от екологично, и от икономическо значение – местна индустрия: минерална вода, огромен процент от износа на Грузия);
- класирането на алтернативните трасета би било различно при включване и разглеждане на тази информация;
- освен за екологични проблеми, лансираното трасе създава предпоставки и за 8 групи социални рискове: 1. тероризъм, 2. саботаж, 3. военни бунтове,4. сепарация, 5. граждански протести, 6. външно влияние, 7. отвличания, 8. криминална дейност. Отхвърля остро избрания маршрут и настоява за алтернативен маршрут.
И ДО МОМЕНТА BTC се строи с отхвърления от Комисията маршрут. Въпреки, че и граждани и НПОта го отхвърлят на публични дискусии на ОВОС.
ВАЖНО: Компанията-консултант за управляние на природните ресурси в случая е същата, която е избрана и за Бургас-Александруполис: ЕRМ, UK (Инвайрънментъл Рисорсис Мениджмънт) – по инфорация от материали, раздадени от МПК на тази среща
ВАЖНО: Ръководител на екипа за изготвяне на социален и екологичен анализ на проекта Бургас-Александруполис е специалист от iLF – морски биолог, който е отговарял за анализа на екологичните и социални последици от ВТС!!! Същият е отговарял за избора на Словенското трасе на ПЕОП(Констанца-Триест), което минава през карстова зона, заради което Словения отказва да подпише споразумението за ПЕОП и да се включи в проекта за петролопровод Констанца-Триест. прочети повече тук
ТЕКСТ НА НЕЗАВИСИМАТА ОЦЕНКА НА ОВОС:
“НЕАДЕКВАТЕН ИЗБОР НА ТРАСЕ ЗА ПЕТРОЛОПРОВОДА В ГРУЗИЯ,” 29.11.2002
ХОЛАНДСКА КОМИСИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ( www.eia.nl Холандска комисия, подробен анализ + http://www.eia.doe.gov АЕИ)
“[Главно:] Така представена в Оценката за Въздействие на Околната и Социална Среда (ОВОСС), класацията на маршрути от Азербайджан през Грузия към Турция е неадекватна. Предвид стойностите на околната среда, Централният коридор през Акхалкалаки и трасето Каракия следва да бъдат предпочетени пред предложения Модифициран Централен коридор, който минава през чувствителната зона Боржоми/Бакуриани. В допълнение, проведеният анализ на рискове [за този коридор] е непрозрачен.
[BTC:] Основният експортен петролопровод Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) е предназначен да транспортира до милион барела суров петрол на ден (50 млн т/г) от раширения терминал Сангачел край Баку (Азербайджан), през Грузия [транзит], до нов пристанищен терминал при Джейхан на Средиземно море (Турция). Общата дължина на петролопровода е 1760 км. В трасето, лансирано от така представения ОВОСС, дължината в Грузинска територия е 248 км. ОВОСС е била изготвена от Бритиш Петролиъм (BP) преди решението за трасето и конструкцията на петролопровода. Грузинският Министър на Околната Среда помоли Холандската комисия за съвет по тази Оценка. Комисията заключи, че липсва основна информация за сигурност, както и екологична информация за района Боржоми/Бакуриани. Класирането на трасетата би било различно, ако тази информация бе включена и оценена по подобаващ начин.
Комисията изготви алтернативно класиране на коридорите, на база инфрмация в ОВОСС, експертни мнения и визити на място. А то е:
- Централен коридор (източната секция минава през района Акхалкалаки) в комбинация със западната секция на маршрута Каракия (пръв избор);
- Маршрут Каракия (втори избор);
- Модифициран Централен коридор през района Боржоми/ Бакуриани (трети избор).”