За района на Бургас и черноморието проектът означава заплаха за здравето, туризма и икономиката на района, както и за екосистемите на цяло Черно море. Особено опасна е спряганата технология за разтоварване на петрол монобуй.
За района на Сакар, Странджа, териториите и общините по трасето към Гърция проектът означава масивни изсичания, загуба на био-разнообразие, повишен риск от свлачища. Означава компрометиране на земеделски стопанства, ловен туризъм и алтернативен търизъм. Означава потенциално натравяне на наземни и подземни водоизточници, както и за земеделски земи и пасбища, а така и заплаха за здравето на хората.
Тук дори не говорим за последиците на мащабен разлив. За този проект, по този маршрут, дори “нормалните” ежедневни технологични разливи при еклсплоатацията ще имат сериозни и дългогодишни последици.
СПОРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО:
Проектът се лансира като алтернатива за транспортиране на руски и каспийски петрол към Европа - като заобикаля пренатоварените проливи Босфор и Дарданели. Но Бургас-Александруполис е само един от общо 6 проекта за петролопроводи, алтернативни на Босфора – един от които (Самсун-Джейхан) в напреднал сроеж. Ще има ли петрол за всички тези петролопроводи?
До момента има гарантирани само 18 млн.тона/год от руска страна, за период от 10 години. Т.е. гарантираното количество е значително по-малко от пълния капацитет на тръбата, при който страната ни би имала реална печалба.
Допълнително, предвид съотношението $35 млн/год печалба за БГ към 1.5 млрд евро кредити за петролопровода, гарантирани от страните (БГ и Гърция), или към $1 млрд/год приходи от туризъм по южното черноморие (които проектът поставя на карта), аргументът на правителството за икономически ползи от петролопровода е смешен.
“Ползите” за България ще са 35 млн. долара годишно - около 70 евро-цента за тон. В цената са включени транзитните такси и пристанищните такси. За сравнение, годишно пристанище Ротердам събира само пристанищни такси, само за суров петрол 70 млн. евро - печалбата от които се завърта в самото пристанище и местната икономика. Поставените на карта приходи от туризъм само по Южното черноморие са милиарди долари.
Двете “най-реални” обяснения за значението на проекта, дадени от правителството, са че,
1) той е “приоритетен за ЕС,” и
2) че той ще ни направи “енергиен център на Балканите,” както и ще осигури енергийния баланс на България. Т.е. “геополитическото значение.”
НО:
1) Проектът не фигурира в доклада на Евро Парламента за регионалната черноморска политика и приоритетните проекти по енергийния коридор от Каспийско до Черно море; приоритетни са "Набуко" (газ) и Бургас-Вльора и Констанца-Триест (петрол) ( http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=447479). И е нормално да не фигурира: енергийната политика на ЕС от последните 2 години е насочена към намаляване на енергийната зависимост на ЕС
2) Проектът е с чисто транзитни функции: едно е “център,” а друго “самар.” Транзитният петролопровод няма да ни осигури никакъв петрол за вътрешно ползване. Няма да зависи от България колко петрол и кога отива към Запада – т.е. няма да е “коз” пред Запада. Той няма и да е някъв нов “коз” и пред Русия: Бургас-Александруполис, както и всички прилежащи му съоръжения ще са, според Споразумението, собственост на МПК, в която Русия има 51% участие.
Още за рисковете и “ползите” от проекта за Бургас, брега и Черно море
Още за рисковете и “ползите” от проекта за общините по трасето
Още за “ползите” за България – и икономическия “смисъл” на проекта изобщо
Още за геополитиката и Бургас-Александруполис
Типични проблеми при транзитни петролопроводи – световна практика
Как се определя едно трасе – а как трябва?
Случаи от света – малкият човек срещу петролопроводната компания
Има ли петрол за всички Балкански нефтопроводи?