
През 2005 Калининград прави референдум срещу проекта за строеж на нефтен терминал на 20 километра града, с което привлича вниманието на международната общност. Само 700 гласа не достигат на референдума да успее.
Конкретният ефект от рефрендума е че все пак регионалните власти замразяват проекта до провеждането на основна екологична оценка.
Случаят става прецедент и модел за борба срещу екологичното замърсяване в региона. Нефтени разливи са на този етап рутинни в района на Калининград. Местното население и местни еколози са убедени, че повечето се дължат на оперирането на танкери в плитки води - какъвто ще е случаят в Бургас.
връзки към материали:
http://www.bellona.no/bellona.org/...
http://www.bellona.no/bellona.org/...
http://baltic-ngo.blogspot.com/2005/06/...

Баку-Тбилиси-Джейхан (ВТС). Трасето на петролопровода е финализирано далеч преди да са подготвени документите за ОВОС и без да бъдат дискутирани никакви алтернативи. Подписаните споразумения определят входните и изходни точки за всяка страна oтново без оглед на екологичен анализ. Трасето на петолопровода пресича множество главни водни потоци, няколко подводни басейна и редица екологично чувствителни и силно сеизмични райони, като в процеса нарушава икономическите дейности по трасето, свързани с природни ресурси (пр. добив на минерална вода, туризъм, пчеларство....).
При дискутиране на ОВОС репликите от страна на бизнеси и еколози са пренебрегнати.
ВАЖНО: Компанията-консултант за управляние на природните ресурси в случая е същата, която е избрана и за Бургас-Александруполис: ЕRМ, UK (Инвайрънментъл Рисорсис Мениджмънт) - компанията, която позволи да се защити политически/икономичен, а не екологичен маршрут в Грузия на Баку-Джейхан – този през Боржоми.....
ВАЖНО: Ръководител на екипа за изготвяне на социален и екологичен анализ на проекта Бургас-Александруполис е специалист от iLF – морски биолог, който е отговарял за анализа на екологичните и социални последици от ВТС!!! Същият е отговарял за избора на Словенското трасе на ПЕОП(Констанца-Триест), което минава през карстова зона, заради което Словения отказва да подпише споразумението за ПЕОП и да се включи в проекта за петролопровод Констанца-Триест. (материали, раздадени от МПК на тази среща, в контекст)

През февруари 2004 изследване на Worley Parsons за BTC Co. показва, че поне 26% от завършените тръби на ВТС имат дефекти.


Корица на изследване за ефекта транзитния петролопровод Баку-Джейхан и петролопровода Сахалин 2 от Април 2006. Автори Bankwatch и Gender Action.
Значение на транзитните петролопроводи за жените, насилието над жените и половата разнопоставеност: Ограничени възможности за работа; сексуален натиск; насилствена проституция (като се ограничават други фроми на поминък); здравни проблеми и психични проблеми.
“ В случая на Баку-Джейхан, на общностите беше обещано “развитие,” казва Манана Кохладзе от CER Bankwatch. “Но много момичета и жени бяха засавени да проституират, което доведе до повишаване случаите на сексуално=преносими болести, сехсуален натиск и насилие над жените.” Тук
“И Европейската Банка и Международната Финансова Корпорация [клон на Световната Банка] си затварят очите за увеличената проституция, трафика на хора и ХИВ/СПИН, които пораждат проектите Баку-Джейхан и Сахалин II,” казва Илейн Цукерман от Gender Action. Тук

ОВОС на проекта е бил изготвен след само две кратки инспекции на предложеното трасе от екологичния консултант. Приятели на Земята – Бразилия остро критикува екологичния подизпълнител, който директно отрича да съществуват голяма част от неоспоримите и явни рискове за екологичните и човешки общества по трасето.
http://www.amazonia.org.br/english/
http://www.foei.org/en/publications/corporates/clashes/digging.html





http://news.ibox.bg/news/id_1966797739
От Морска Администрация не предприемат нищо, като оспорват надежността на инфрмацията: при проверка на сигнали от сателитни снимки само 15-20% от случаите се оказвали разливи.
В изявление до news.bg от 31.05.2008, Сергей Ошейко, Директор на независимия сателитен портал BlackSea-online.com, заявява:
“Сигурни сме в това, че спътниковите снимки от 12 и 28 май 2008 показват нефтени петна. Защо информацията за нефтени петна в близост до българския бряг е отречена от Морска администрация, Басейнова дирекция и транспортното министерство?”
“ ... Редовно наблюдаваме водите близо до България и смятаме, че екологичната ситуация около българския бряг не е добра. Към сегашния момент редовните груби нарушения на екологичното законодателство са се превърнали в сериозен въпрос.”
Официалната позиция на БГ институциите е, че нямат данни за петролни петна
http://news.ibox.bg/news/id_1196827351

18.12.2007 Хонг Конг, район Таеан. На 7ми декември танкерът Хебей Спирит, превозващ 146 000 тона петрол се сблъсква с 11 800 тонен бардж. Разливът в резултат на катастрофата ревръща 30 плажа в региона в смъртоносни капани за животни и местна икономика. Допълнително повече от половината
Experts warned that the spill could result in a serious environmental disaster. After a 146,000-ton Hong Kong-registered Hebei Spirit collided with an 11,800-ton barge owned by Samsung, on 7 Dec, puncturing hull, which the oil leak, the ecologically pristine coastline has become a deathtrap for wildlife, with waves of crude oil washing ashore.
About 30 beaches in the Taean area were covered by the slick, according to maritime police. Natural Treasure No. 431, Shinduri Dune, was saturated and mallard ducks and other sea life are being found suffocated by the oil. More than half of the 544 oyster and abalone farms in the area have reportedly lost all their stock due to the breakdown of the marine eco system, police said. The insurance compensation is also drawing attention.
Amoco-Cadiz, Франция, 1978. Буря в Английския канал води до повреда в управлението на танкера. Разбива се в скали и се разцепва на 5.5 км от брега, изливайки целия си товар от 1.6 милиона барела петрол. При условията в бургаския залив, и много по-малък разлив би довел до подобна катастрофа.

ЕС/Ерика 1999. При “Ерика” почистването на разлив от 15 000 тона петрол струва на Франция 1 милиард евро. Допълнително френското правителство организира рекламна кампания, чрез която да убеждава туристите, че е засегната малка част от крайбрежието на страната и те могат да почиват без риск за здравето си на много други места във Франция.

САЩ. Отвъд постояването му, за поддръжка, ремонт и експлоатация на петролопровода ТрансАляска (САЩ) са заети по-малко от 2000 души, от които само 900 на постоянна работа към компанията-оператор. ТрансАляска има 1300 км тръби и 8 работещи помпени станции. Бургас-Александруполис ще е 155 км на българска територия и се предвиждат 2 помпени станции. Логично, много малко от обещаните за Бургас-Александруполис 1000 работни места ще са дългосрочни.

“British Petrolium: Stop Ignoring Labor Rights!”
Граждански протести срещу погазване на трудовото законодателство от компанията-оператор - редовни. Конкретният протест е в Тбилиси.

ЕС/Ерика 1999. След случая Ерика, в страните от Европейския съюз се въвежда изключително надеждна оптическа система за откриване на причинителите на разлив – и система са изплащане на КОМПЕНСАЦИИ: НО САМО АКО ПРИЧИНИТЕЛЯТ Е ТАНКЕР. А ако е буй? Или тръба?

Източници на петролни разливи от морски дейности в световен мащаб 1996, извлечено от Международния Разузнавателен Доклад за Петролни Разливи (International Oil Spill Intelligence Report)
( http://www.amsa.gov.au/marine_environment_protection/National_Plan/Annual_Reports/AR_1996-1997/Oil_Pollution_Statistics.asp)
Само 16% от раззливите в светомен мащаб 1996 са били свързани с танкери; 31% са свързани с петролопроводи; 20% с превозни средства, които не са танкери; 26% с резеровари/платформи/други съоръжения; 7% други.
Исторически данни за петролни разливии техните източници на Световната Федерация за замърсяване на Собствениците на Танкери:
http://www.itopf.com/stats.html

Проектът www.blacksea-online.com за космическо наблюдение на акваторията на Черно море е изготвен предвид „стремително нарастващата екологична заплаха". Реализира го руският Център за геомаркетингови изследвания в съдействие с Европейската космическа агенция.
На 20.04.08 Blacksea.online открива край бреговете на Турция голям разлив на нефтопродукти с площ 21 км2 – практически до самото крайбрежие. Според мониторинговата служба това е поредното свидетелство за ниската отговорност на транспортните компании и неефективната екологична политика на държавите от Черноморието.

Според Антон Манолов, изп. дир. на единственото специализирано предприятие за поддържане на чистотата на морските води в България - варненското ПЧМВ АД, България може да се справи само с последиците от малък, основно производствен, разлив, до 250т. За реакция при по-голям инцидент трудно може да се говори.
Разливът край Варна от май 2008 е с обща площ от няколко десетки м2 – голям колкото самия Варненски залив. За щастие е на 80км от нос Емине. При Б-А милиони тона петрол ще са на 7 км от плажовете.
( www.novinite.com/view_news.php?id=93589 )

Русия. Петрол изтича от петролопровод във влажните зони близо до Арктическия кръг в северна Русия. През 2000, Greenpeace изчислява, че всяка година от петролопроводните тръби в Русия изтичат 15 милиона тона суров петрол. Причините са предимно остаряващи материали и липса на поддръжка.
( http://knowledge.allianz.com/en/media/galleries/arctic_melting/9.html )

Нигерия, 03.12.2003. Сегмент на петролорповода Rokpokwu-Rumuekpe на ШЕЛ избухва.
Пожарът е най-после потушен на 24.02.2004. Унищожени са над 400 хектара стопански земи на местните хора.
Причината: корупция на правителството, липса на натиск над ШЕЛ, и в крайна сметка, занижени стандарти на експлоатация на петролопровода. Тръбата е на 40г; по международни стандарти тя трябва да е била подновявана на всеки 15г – но не е.
Последствия за Шел няма, няма и компенсации са местните хора.
( източник)

2004 година жителите на град Роспорт, район Майо в Ирландия започват протести срещу проекта за газопровод покрай бреговата ивица. След почти двегодишна битка, петролният конгломерат Шел отстъпва под натиска и, въпреки разходите, мести тръбата навътре в морето.
( http://www.indymedia.org.uk/en/actions/2006/mayo/ )

След падането на Съветския съюз, Шел и Ексон-мобил се възползват от икономическата либерализация и разработват консорциум за извличане на газ и петрол от шелфа: проектите Сахалин I и II.
Без външен качествен контрол и с ненамеса на държавата, Сахалин II започва да замърсява залива Анива. Там се изхвърлят отпадъци от строежа - а подводните петролопроводни тръби изпускат достатъчно петрол, за да убият китове, мигриращи от острова и да затруднят миграцията им.
Протестът на хората води до промяна в маршрута на тръбите, както и до намеса на правителството, което налага екологични глоби (в голяма степен и с цел да придобие по-голям дял от печалбата на Сахалин II).
Газпром придобива голяма част от предприятието. Замърсяването продължава, както и социалните последици на погазеното жизнено пространство - проституция, безработица, спин, наркотици.
На този етап хората на Сахалин се борят вече и срещу безхаберието към околната им среда и от държавна страна.
http://www.sakhalin.environment.ru/en/...

bgbui изготви, разпечата и разпространи стикери, плакати, листовки и брошури в рамките на кампанията “гласувай! Не бъди апатичен” преди референдума. Благодарим на всички, които ни съдействаха! - че сте силни, борбени, активни...
връзка към 'материали за сваляне'
Пишете ни ако можем да съдействаме на ваш проект, свързан с енергийни проекти за Черно море/Балканите info@bgbui.com - а и ако вие искате да помогнете на нас!

Петролопровод Одеса-Броди. Украина построява 667 км петролопровод през 2001, но оттогава той е използван крайно непълноценно, заради спорове дали да се приема към Полша и Западна Европа петрол от Русия или от страните от Каспийския регион.
( http://blog.kievukraine.info/2006_02_01_kievukrainenewsblog_archive.html)

5.05.2008, Нигерия. Ройтерс съобщава за над 100 убити при пожар на петролопровод, причинен от изкопни работи край Лагос (грейдер). Огнената топка е погълнала домове и едно училище.
(
http://www.javno.com/en/world/clanak.php?id=148766)
Нигерия е 8-ят най-голям световен износител на петрол, но повечето нигерийци живеят с под $2/ден. Хроничен е недостигът на петрол за ползване от гражданите.
Колко точно е възможно да повиши стандарта на живот на българина един транзитен петролопровод?
Шетлансдки острови, 5.01.1993. Американският кораб Браер, регистриран в Либерия, удря плитчините близо до най-южната точка на Шетландските острови, когато не успява да стартира двигателите си отново, след като са били наводнени от морска вода. На 12.01.1993, след като постоянно е бил блъскан в скалите на острова, танкерът се разцепва на три секции. Целият товар от 85 000 тона (620 000 барела) Норвежки суров петрол на път за Канада се разлива в морето край южния край на основния остров.
Но разбушуваната вода и лошото време в открит океан предотвратяват формирането на повърхността на петролно петно и бързо разбиват разлива; спасителните служби също реагират бързо и адекватно с дисперсанти. Година след инцидента всички забрани за търговия с морски продукти от региона (без един, много специфичен вид) са вдигнати; пречки за туризма също няма. Чисто е.
И все пак, икономиката на региона запада главоломно. Причината: пострадало е доброто име на Шетландските острови.
Пълен анализ + още истории тук
На 09.08.2006 в САЩ стартира криминално разследване срещу Бритиш Петролиъм (BP) по повод практиките на компанията за петролопроводна поддръжка.
Защо: BP спира основен петролопровод, заради “неочаквано сериозна корозия” на транзитните тръби (само месец преди това петролорповод на BP причинява най-големия разив в северна Аляска).
Федерални разследващи установяват, че на някои места тръбите са толкова корозирали, че са “тънки като хартия.”
Показания на работници на BP пред ФБР доказват, че в продължение на години BP целенасочено са спестявали пари от поддръжка и са фалшифицирали документи, за да скрият това.
http://www.msnbc.msn.com/id/14251436/
От ляво на дясно: премиерът Станишев, гръцкият му колега Караманлис и руският президент Путин на официална вечеря преди подписването на Соразумението в Атина на 15.03.2007.

Калин РОГАЧЕВ. Парафирането на документа на 07.02.2007 в Бургас става с подписите на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев, зам.-министъра на промишлеността и енергетиката на Русия Андрей Дементиев и Никос Стефану, главен секретар на министерството на развитието на Гърция. Реакции от деня на парафирането
( http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1001051 )
От появата си в Бургас точно преди Референдума насам г-н Рогачев не веднъж заявява, че при неодобрение на ОВОС в общините по трасето до сроеж на петролорповода няма да се стигне. Например: “ако проектът не е добре и след обществено обсъждане, може да не се реализира” ( http://www.econ.bg/news/article151293.html ) . Но защо тогава подобна възможност не е вписана в Споразумението? Напротив, то говори за безсрочен договор, който не подлежина прекъсване от която и да е от страните при никакви обстоятелства.

Проектът за нефтопровод на остров Сахалин (Русия) датира от 1998. Започнат е от Shell, Мицуи и Мицубиши. При липса на установен от договора външен екологичен наблюдател и качествен контрол – какъвто ще липсва за Бургас (но не Александруполис) според Споразумениието – ето това е гледката по трасето към момента.

През 2002 в САЩ, Олимпик Пайплайн са осъдени да платят $112 милиона компенсации за експлозия на тръбопровод за петролни продукти край Белингам (Вашингтон) от 1999, която убива 3ма души: рибар и 2 10-годишни деца, които си играели в близко езеро.
Защо: Малфункция в компютърната система за контрол на клапи причинява високо налягане в един сегмент на тръбата: отслабен поради ненавременна поддръжка. Следва 69 см процеп.
В случая, никой не е компенсиран за екологични щети, макар че водите в района са замърсени с 3800 литра гориво, компрометирани са доставките на вода до 70 000 потребители, убити са над 30 000 защитени и редки риби и цените на имотите в района падат главоломно.
(
http://rpitt.eng.ua.edu/Class/EffectsandFates/Module9/Module9.htm)
Според Споразумението не е ясно дори кой би бил отговорен, ако това се случи на Българска територия.

Морски бобри спасени от Ексон-Валдез. 1994 танкер на Ексон разлива близо 42 милиона литра (11 млн галона) суров петрол в риболовните води на Принц Вилям Саунд, Аляска. Цялата екосистема и икономика на региона е разбита в следствие на грешка на пиян капитан на танкер, за чиито проблеми с алкохола компанията е знаела в продължение на 3 години преди инцидента – но нищо не е предприела.
Годишно в Аляска се случват между 300 и 400 разлива. При разлива Ексон-Валдез от 1989 умират десетки хиляди животни.
Споразумението освобождава МПК от попадане под силата на каквото и да е ново Българско законодателство в бъдеще – включително при евентуално въвеждане на принципа “замърсителят плаща.”

Оклахома САЩ. Езеро петрол от спукана тръба.
Оклахома САЩ. Щатското правителство завежда срещу петролопроводната компания Кох дела, в които е обвинена, че между 1990-1997 е позволила от тръбите й (подземни) в реки, потоци и езера да изтекат 3 млн галона (11.4 милиона литра) суров петрол, и да натровят тези водни басейни. Доказаните причини: корозия и неадекватна поддръжка на тръбите.
( http://www.city-data.com/forum/oklahoma/314938-oklahoma-water-being-contaminated-salt-water.html)
Споразумението не говори за това кой кога поема какви екологични отговорности.

Бургаското езеро е сред природните обекти в района на Бургас, застрашени от евентуална авария на бъдещия петролопровод. Точна преценка на екологичния риск от проекта "Бургас-Александруполис" до момента няма.
снимка: Евгени Динев

Бургас отдавна страда и от стари недалновидни решения – индустриалното пристанище в непосредствена близост до градския плаж и най-голямата на Балканите нефтена рафинерия, която трови въздуха на града и района. В противовез на тези два индустриални центъра, Бургас от години развива своя стратегия за “Зелен Бургас.” Никоя зелена стратегия не може да спре евентуален разлив от танкер или буй.

Моно-буй край Кочин – Индия. Методът е удачен в открити води със силни течения – на повече от 30-40 км от брега, най-често на 200 м дълбочина. Черно море е затворен и плитък басейн; 2 до 4 буя се предвижда да са в морето на 7 км от Бургас.

Схема на моно-буй. Методът се използва като основен в Ангола, Индонезия, Южна Африка, Нигерия, Венецуела. НЯМА прецедент в света буй да се използва като основно съоръжение
1) толкова близо до бряг
2) в съседство с още 1 или 3 буя
3) в плитък затворен залив в туристически район.
А това е планът.

12.12.2007 Норвегия. Това вероятно е страната с най-затегнати екологични стандарти. И все пак, условията на Северно море налагат използването на буйове за товарене на танкери при добива на петрол. На 12 декември 2007 обаче технологията предизвиква втория най-голям петролен разлив в Норвегия. Близо до добивното поле Сатифиорд, на 200 км навътре в морето северно от град Берген, се изливат 3 840 м3 петрол или 24 154 барела, когато, при много силно вълнение, тръбата по дъното се счупва по време на товаренето на танкер от складов буй.
( http://maritimecalamities.blogspot.com/2007/12/oil-spill-off-norway-mostly-dissolved.html)
Вълнението на свой ред помага разливът да се разсее в условията на откритото море. В условията на Бургаския залив всеки излят петрол (на 7км, не 200км навътре в морето) би завършил единствено на брега.

При чевешки пропуск, техническа или технологична грешка или повреда при климатичен екстрем, технологията моно-буй предполага незабавен петролен разлив.
20.12.2000 Великобритания, естуар Хъмбър, Спърн Хед. Шланговете между танкера Рандгрид и буя Тетни се отделят; разливат се 12 тона суров петрол. Причината: докато разтоварва петрол, танкерът е закрепен към буя с въже и верига, застопорени неподвижно посредством уред за стопиране на веригата (хидравличен chain stopper). Но по средата на този процес, човешка грешка при оперирането на уреда за стопиране на веригата я отпуска. Тогава танкерът остава закрепен към буя единствено с въже, което много скоро се скъсва. Последва движение на танкера спрямо буя заради вятъра и прилива, сблъсък на двете, разкачване на шлагновете. Чист късмет е, че не последва повреда в буя Тетни и много по-сериозен разлив.
( http://www.maib.gov.uk/cms_resources/randgrid.pdf)

2002 северозападна Испания – случаят “Престиж.” В това превръща плажа разлив от 64 000 тона петрол на повече от 100 км от брега. Сцената е Атлантическият океан – т.е. брегът поема малка част от петрола. Не би било така в Бургас.

Престиж, северозападна Испания, 17.11.2002. Повреда при буря води до сцепване на един от резервоарите. Четири дни след първоначалната авария, “опашката” от изпуснат петрол е над 100 км дълга: а изпуснати към този момент са около 10 000 тона петрол. През бургаския залив годишно ще минават 50 милиона тона.

2002 северозападна Испания. Пораженията биха били стократно по-жестоки при затворен басейн като Черно море.

Престиж, северозападна Испания, 2002.
8.02.2003 – почти 3 месеца след изтичането на 64 000 тона петрол в открит океан, в опасност е цялото западно крайбрежие на Франция. А какъв би бил сценарият в плитък и затворен залив като Бургас?

Снимка от 2004: повече от година след трагедията с “Престиж” от 2002. Морето все още изхвърля убити птици със слепени крила – все още има разливни петна. 5000 до 10 000 тона нефт продължават да се носят по водата и да се измиват на брега.

Престиж, северозападна Испания, 2002. Град Ла Коруня е непълно евакуиран заради голямата вероятност от пожари, вследствие на разлива. И много по-малък разлив би бил достатъчен, за да се стигне до евакуация на Бургас.

По данни на ООН, ливанските плажове поемат малка част от 10 000 тона разлив, следствие на иракски бомбандировки през 2006. До момента плажовете все още са неизползваеми.

През 1989 г. танкерът Ексон Валдес разлива 10.8 милиона галона петрол край Аляска. Това съсипва не само местната фауна, но и драстично намалява притока на туристи в Аляска през следващите пет години.

Отлив на туристи от само 5% от броя за 2007 ще причини загуби от туризъм 3 пъти по-големи от общата печалба на България от нефтопровода. За това не е нужен разлив: само лошата реклама от присъствие на танкери ще е достатъчна.

Шетлансдки острови, 5.01.1993. Американският кораб Браер, регистриран в Либерия, удря плитчините близо до най-южната точка на Шетландските острови, когато не успява да стартира двигателите си отново, след като са били наводнени от морска вода. На 12.01.1993, след като постоянно е бил блъскан в скалите на острова, танкерът се разцепва на три секции. Целият товар от 85 000 тона (620 000 барела) Норвежки суров петрол на път за Канада се разлива в морето край южния край на основния остров.
Но разбушуваната вода и лошото време в открит океан предотвратяват формирането на повърхността на петролно петно и бързо разбиват разлива; спасителните служби също реагират бързо и адекватно. Година след инцидента всички забрани за търговия с морски продукти от региона (без един, много специфичен) са вдигнати; пречки за туризма също няма.
И все пак, икономиката на региона запада главоломно. Причината: пострадало е доброто име на Шетландските острови. Пълен анализ + още истории тук

Нефтопровод на остров Сахалин. От 1998 до момента са чести петролните разливи от тръби директно в почвата. Това е особено фатално при наличие на подземни водоизточници – каквито има много по трасето Бургас-Александруполис. Трасето пресича у нас и 3 реки.

САЩ, Суонсън Крийк, 7.04.2000. Спукване в подземна тръба на петролоровод замърсява тежко влажна блатна зона. Изтичат над 500 000 литра гориво, от което събраното при спасителните работи е само 174 000 литра.
( http://www.oil-spill-info.com )

06.10.2001 САЩ. Куршум, изстрелян от пиян ловец, пробива дупка в петролопровода Транс-Аляска на 80км от Феърбанкс, Аляска, и причинява изтичането на 1 милион литра (280 000 галона) петрол. Изтичането е било забелязано едва от случаен хеликоптер – въпреки наличието на модерна сензорна система.
Ловецът е осъден да плати $17 милиона компенсации, или да излежи 16 години затвор.
Това е вторият подобен инцидент с Транс-Аляска: през 1978, експлозиви причиняват изтичането на 670 000 галона суров петрол.
( http://www.geographyalltheway.com/ib_geography/ib_ecosystems/tundra/tundra_human_impacts.html)

Уисконсин САЩ. Разлив от петролопроводна тръба на Канадската компания Енбридж от 02 февруари 2007 замърсява местните подземни води и застрашава здравето но всички хора с частни водоизточници. Причината: екип от петролопроводната компания удря тръбата, докато строи удължение на петролопровода. За 2007 това е вторият голям разлив в щата. Двата разлива са с общо количество 670 000 литра.
( http://www.sqwalk.com/blog2008/001279.html )

На 14.10.2008 (подземният) петролопровод Дружба се спуква близо до Будапеща, в резултат на изкопни работи, които извършвала в региона строителна компания. Следва незабавен фонтан от петрол с височина 10 метра. Представител на унгарската нефтогазова компания MOL съобщава, че в резултат на аварията са изтекли няколко стотици хиляди литри суров нефт. В радиус от 300 м земята е покрита с петрол. Полицията отцепва района поради опасност от взрив.
( http://bgnewsroom.com/singlenews/?ID=101360 )

САЩ, Аляска. Март 2006. Официални лица съобщават, че от спукана тръба при добивното поле Prudhoe Bay на Северния Склон на Аляска е разляла 1 010 705 литра (6 357 барела) суров петрол. Тава с най-големият разлив на северния Склон – от много.
( watthead.blogspot.com/2006_03_01_archive.html )
Много скоро след това цялата добивна станция – която добива 15% от вътрешната продукция на САЩ - е затворена заради наднормени стойности на корозия по тръбите и съоръженията.

САЩ, Аляска. Разливът от Март 2006 покрива 1.9 акра тундра. Открит е от работник в деня след спукването – независимо от наличието на модерни сензорни системи за отчитане на разлив. Екологичните последици остават неизмерими.



























































