СЛУЧАИ
MOЖЕ ЛИ ДА ИМА ЗАЩИТА СЛЕД РАЗЛИВА?
МАЛКИЯТ ЧОВЕК СРЕЩУ ПЕТРОЛНАТА ИНДУСТРИЯ
СЛУЧАИ
ХЪРВАТСКА
ИСТОРИЯТА НА СЛАВИЦА МЕНДЕЛСКИ, ОПУСТОШЕНИЕТО В СЕЛО ГАРЧИН, ИЗТОЧНА ХЪРВАТСКА, ОТ АДРИАТИЧЕСКИЯ ПЕТРОЛОПРОВОД (JANAF) ПРЕЗ 1996.
Резюме: Истинската история на човек, през чийто двор, буквално, минава петролопровод – и се пропуква. История за неизпълнени обещания и за борба срещу интереси далеч по-големи от обикновения човек. Краят не е щастлив. Абсурдно, но факт, след дълги дела, в крайна сметка компанията-собственик осъжда засегнатите хора – а не обратно.
текст
НИГЕРИЯ
СЪД ГЛОБЯВА SHELL $40 МИЛИОНА ЗА РАЗЛИВ ПРЕЗ 1970.Екологична новинарска агенция ENS, 26 юни 2000.
Резюме: Девет години след завеждане на гражданско дело срещу Шел за масивен разлив отпреди 30 години, решение е взето в полза на гражданите – основно поради интерес на новата политическа власт да се дистанцира от предходната. Но до компенсации надали ще се стигне докато някой от засегнатите е още жив. Шел обжалват присъдената компенсация от $40 милиона като твърдят, че разливът е следствие на гражданска война, а не на опериране на петролопровода от Шел. Добре-платените адвокати ще протакат с години. Междувременно разливът е замърсил подпочвените басейни и поради това, цяла една общност боледуват и гладуват с поколения. Според хората, разливът и до днес не е разчистен – макар Шел да твърдят обратното. Животни и хора умират. И до днес. През 2000 година е присъдена компенасация от 40 милиона долара, която петролната компания обжалва. Само като сведение, само СЕЗОННИЯТ оборот на Бургаското летище от туристи, идващи да почиват по българското черноморие, е повече от $40 милиона долара.
текст
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
TED КАЗУСИ - ШЕТЛАНДСКИ НЕФТЕН РАЗЛИВ, СЛУЧАЙ НОМЕР 230.
Резюме: По щасливо стечение на обстоятелствата и с активната помощ и адекватна реакция на властите, корабът Браер, носещ 85 000 тона суров петрол, се разбива при Шетландските острови с малки екологични щети. Година след инцидента липсва явен знак, че дори е имало разлив – а почти всички официални ограничения за индустрия и търговия с морски продукти от Шетландските острови са вдигнати. И въпреки това, икономическите щети за района са огромни: туризмът намалява драстично, прекупвачи и клиенти предпочитат просто да не рискуват с морска храна от района – единствено поради нараненото добро име на островите и асоциирането им с разлят петрол.
текст
ГРУЗИЯ
ЕКОЛОГИЧНИ АКТИВИСТИ НЕ СА УСПОКОЕНИ ОТ ОБСЪЖДАНИЯТА ПО ПЕТРОЛОПРОВОДА БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, 9/17/03, Гиорги Канделаки и Мевлут Катик.
Резюме: История за бутафорно изпълнение на законовите изисквания за публично обсъждане на проект за петролопровод. Въпреки изискванията на активисти и бизнеси за промяна на рисковия маршрут и най-малкото, за добро обяснение за избрания маршрут, компанията-оператор, инвеститорът и правителството не предприемат нищо. (Но все пак публично обсъждане е имало, нали?) Когато маршрут е определен преди каквито и да е проучвания, явно политическото значение е поставено над социалното и екологичното.
текст
ФРАНЦИЯ
ПОБЕДА ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО – ПЕТРОЛНА КОМПАНИЯ ГЛОБЕНА ЗАРАДИ РАЗЛИВА ЕРИКА, LPO, Birdwatch, 24.01.2008.
Резюме: Девет години след потъването на танкера Ерика край Франция, европейското съдопроизводство - едно от най-добрите и бързите в света – наложи глоби и компенсации за изпускането на 20 000 тона петрол. Корабът не е бивало да е допускан да плава поради негодност и измами.
текст
САЩ
ВЪРХОВЕН СЪД ПРЕТЕГЛЯ ДА НАМАЛИ ЛИ ПРИСЪДАТА ЗА ПЕТРОЛЕН РАЗЛИВ, Жанет Беливо, 29-ти февруари 2008 година.
Резюме: 19 години след завеждането на дело срещу Ексон заради най-масивния петролен разлив в историята – Ексон Валдес – който съсипва цяла една регионална икономика, ищците още нямат решение. Делото се гледа в САЩ. Изясняването на вина и решението за компенсации се бавят от добре платени адвокати на компанията, които експлоатират правните процедури, неясното прецедентно право, неяснотата относно виновна ли е компанията собственик за човешки грешки или операторски грешки, и т.н. Разливът настъпва в следствие на грешка на капитан-алкохолик, за чиито проблеми компанията е знаела в продължение на 3 години.
текст
ИСТОРИЯТА НА СЛАВИЦА МЕНДЕЛСКИ. Опустошението в село Гарчин, източна Хърватска, от Адриатическия петролопровод (JANAF) през 1996
На 4 април 1996 тръба на петролопровода JANAF (Сотин-Омисали на остров Кърк) се пропука и петрол заля градините на частните фамилни къщи на семействата Биондич, Менделски и Саили. Според екипа по разчистването, петролната тръба се е пропукала три дни по-рано и те вървели по продължение на тръбата, за да открият мястото на повредата. Беше валяло няколко дни и си мислехме, че градините ни, отделени от къщите чрез дворове и овощни градини, са просто прогизнали. Дълъг участък от петрол се простираше из квартала, но решихме, че е от нефтен резервоар за домашно ползване. Разчистването започна на 8 април 1996 (след Великден). Първо разкопаха земята да достигнат тръбите, които бяха на дълбочина 6-7 м и минаваха под тръбите на петролопровода Опатовач-Босански Брод (двете се пресичат в собствеността на семейство Менделски). Работниците по разчистването изпомпаха нефта и го откараха. Изпомпаха нефт и от отводнителния канал, разделящ собствеността на семейство Менделски от тази на семейство Саили, което беше пълно с петрол и което бяхме отделили, за да не прелее в дворовете ни. След това те оставиха петрола да гори над нашата обработваема земя и градини (територията на трите семейни имота, напоени с петрол, е общо 7 774 кв.м.). Обаче, като видяха как гъстия пушек и огънят съсипват дървета в овощните градини, потушиха пожара (дърветата в последствие изсъхнаха). После вдигнаха пласт земя от отводнителния канал, но петролът продължи да се просмуква през пукнатините в земята. Опитаха се да затворят пукнатините чрез удари с лопати и горене (изгарянето на суров петрол изпуска най-силната позната отрова, диоксин, който не се разгражда).
Самата повреда на тръбата се намираше от долната й страна и изглеждаше като пукнатина, дълга 14 мм и широка 1-2 мм. Закърпиха тръбата като зачукаха в отвора дървен wedge(който поискаха от нас). После сложиха метална обвивка и замазаха всичко с tar. С помощтта на дрегери и булдозери покриха тръбата със замърсена пръст и 30 см пласт пръст, коато докараха от сметището в едно съседно село.
JANAF оспори това изявление, цитирано във вестникарска статия от 31 декември 2004 (това беше първата ни публична поява след години мълчание), като каза, че работниците по разчистването докарали плодородна почва от участък, нарочен от местното правителство за употреба при рехбилитация в случай на повреда в петролопровода. На 25 март 2005 местните власти издадоха сертификат, според който “в архивите на кметство Гарцин не е бил внасян никакъв писмен документ, отнасящ се до пропукването на петролопровода от 1996” и “зонирането на кметство Гарчин не предвижда парцел за разчистване на повреди по петролопровода.” След разчистването в така наречената плодородна почва намирахме стари обувки, метални тапи от бирени бутилки, кости, и т.н..
Адвокатът ни предаде иска за наустойка на компанията Адриатически петролопровод (JANAF), както JANAF и ние се бяме споразумели на 23 април 1996.
Преди това, по време на разчистването и според договоката между нашия адвокат и правния представител на JANAF, мястото на повредата беше прегледано от Владимир Имровиц – бакалавър на науките, експерт по земеделие, съдебно назначен, – който направи доклад и изказа мнението си по случая. Той определи размера на замърсената площ, както и нашите годишни приходи от разработване на земята, и след консултация с Проф. Видачек и Проф. Богунович от Факултета по земеделие, катедра Почвознание, той оцени щетите в продължение на десет годишен период, тъй като “земята ще бъде практически безполезена през това време.”
JANAF оценениха иска за неустойка, базиран на тази експертиза, като “неприемлив” и добавиха, че “искът е по-висок от стойността на имота, върху който, поради процеп в тръбата, се е разлял петролът.” JANAF също така цитираха от експертизата, “те изкопаха замърсената почва и я извозиха... като в същото време докараха нова почва и така възстановиха състоянието, предхождащо повредата...” (това не беше първият случай, в който JANAF наема въпросния съдебен експерт – т.е. той вече беше правил няколко оценки за тях).
На 3 юни 1996 внесохме жалба в Общинския съд в Славонски Брод с иск за обезщетение (на базата на оценката на съдебния експерт, семейство Биондич поиска компенсация от 323,420 HRK (43 528.93 евро), семейство Менделски, чиято обработваема земя бе засегната по-зле, тъй като петролният разлив се задържа най-дълго, поиска 340 730 HRK (45 858.68 евро), а претенцията на семейството Саили възлезе на 290 450 HRK (39 091.52 евро). Беше постановено всяко семейство да плати 9 800 HRK (1 318.97 евро) съдебни такси за възбуждане на съдебно производство. Само съседбните такси бяха по-високи от сумата, преложена години по-късно от JANAF като “справедливо обезщетение за причинените щети на земята, чиято стойност е по-ниска от предложената сума.”
На 25-ти октомври 1997 нашия адвокат поиска от съда да “насрочи дата за изслушване, за да се затвори случаят възможно най-скоро. Той предложи, ако е необходимо, да бъдат извършени допълнителни изследвания на мястото на повредата и съдът да се увери в сътоянието на нещата и замърсяването на земите.”
Но искането беше отхвърлено.
На 5 октомври 2001 адвокатът ни предложи JANAF да представят предложение за уреждане на иска преди 25 октомври 2001 г.: датата, за която бе насрочено изслушване на ищеца и свидетелите. От JANAF отговориха, че “с оглед на специфичния характер и сложност на повредата е невъзможно да се предложи конкретен размер на обезщетението без заключенията на постоянно назначен съдебен експерт.”
Съдебното изслушване, на което ищците дадоха своите изявления се проведе на 25 октомври 2001 г. Съдът реши да се проведе селскостопанска оценка за да се установят обстоятелствата, при които е причинена повредата, а доходът е загубен.
На няколко пъти нашият адвокат предложи на съда да изслуша Проф. Видачек и Проф. Богуновиц от Факултета по земеделие в Осиек, за да установи степента и периода от време, през който обработването на замърсените почви би било пагубно за здравето на хората, както и за да установи дали проникналите в почвата полициклични аромати са канцерогенни, колко дълго предстои да се задържат в почвата и дали ответникът прилага добрата практика на промишлеността като изстъргва към 10 см от почвата след екологичен инцидент и така “е решила проблема.” Ако ответникът бе смятал, че експертът Владимир Имрович не бе провел експертизата, то ищецът следваше да докаже обратното и да поиска ново изслушване, за да вземе нови показания от експерта.
Макар че през 1996 г. JANAF приеха експертизата да се извърши от съдебно-назначения експерт по селскостопанство Владимир Имрович, при изслушването от 9 ноември 2004 година те “оспориха констатациите и становището на експерта, приложени към жалбата от ищците, тъй като са били извършени за частните нужди на ищците.” От JANAF изискаха нова експертиза и отказаха да платят в аванс за нейното провеждане.
На 1 декември 2004 г. получихме съдебното решение за назначаването на Иван Црнчевич, бакалавър на науките, съдебно-назна имият експерт в областта на селското стопанство, да извърши експертизата и да даде своето мнение. Съдът постанови ищците да платят 4 000 HRK (538.35 евро) за извършване на експертизата.
Новият експерт разгледа мястото на погрома на 7 януари 2005 г. и установи, че “проверката на почва, изкопана от дълбочина приблизително 30 см съдържа неизброими черни формации (инкрустации), резултат от физическия и химически синтез на пръст и петрол... инкрустациите очевидно са станали постоянна част ор профила на почвата... има сериозно екологично замърсяване на почвата и аналогично тя е негодна за отглеждане на културни растения... всичката замърсена почва е абсорбирала минерални масла, проникнали до дълбоките пластове на почвенив профил, което е довело до химическо свързване с почвените частици, нарушаване на структурата и текстурата на почвата и постоянно влияние върху нейното плодородие.”
От 1996 г. имаше няколко опита (Менделски) за разсажадане на орех (общо 118 бройки), но те изсъхнаха. В съответствие с нормативните насоки и размера на обработваемата земя, съдебно-назначеният експерт прецени загубата на приходи на семейство Менделски от миналите девет години на 220 275.90 HRK (29 646.70 евро), на семейство Саили на 227 885.40 HRK (30 670.92 евро) и на семейство Биондич на 231 909.30 HRK (31 212.51 евро).
След изготвянето на доклада нашият адвокат предложи мирно извънсъдебно уреждане на основание на изчисления пропуснат доход за последните девет години и бъдещите петдесет години, макар експертите да са на мнението, че биодекомпозицията ще продължи още много години, а на дълбочина от един метър биодекомпозиция не е и възможна. Данните бяха публикувани във Vjesnik Daily на 1 март 200, след което професор Станко Урчич от Факултета по фармация и биохимия и член на екологичната комисия на Парламента заяви, че “едно правилно почистване ще е ужасно скъпо и че обезщетение за девет години от 220 000 HRK (29 609.69 евро) ще е просто срамота.”
След това от JANAF изпратиха писмо до нашия адвокат, в което казваха, че не е ясно как е възможно да се надяваме да постигнем нещо по отношение на JANAF, тъй като действията ни произвеждали обратен ефект, както и че не сме били опитвали да ускорим производството (това беше, когато от JANAF оспориха първа експертиза и поискаха безпристрастен съдебно-назначен експерт). Те също поискаха “да спрем да ги хулим в пресата.”
Във Vjesnik Daily от 17-ти март 2005 година Д-р Франьо Плавшич, директор на Бюрото по токсикология на Хърватска, заяви, че “намесата на JANAF в Гарчин е била по-лоша от самия разлив на нефт от тръбата... днес е унищожена зона. Тъй като петролните съединения проникват в земята, тя може да има дългосрочни последици върху здравето на хора и животни, които пият от вода от подземни водоизточници.”
Ние използваме тази вода за пиене, готвене, миене (обществената водоснабдителната система все още се строи в Гарчин). Анализът на водната проба от кладенците ни, който представихме на 28-ми август 1996 година, показа висока концентрация на минерални масла и че не е подходяща за пиене.
На съдебното изслушване от 18 май 2005 г. дадоха показания и свидетели, предложени от JANAF, т.е. работниците по разчистването. Въпреки, че в рамките на проекта Дружба-Адриа JANAF определи литрите, изтекли при повредата, на 80 000 (смятаме, че това е количеството, което успяха да съберат), количествата, сспоменати от собствените им трима свидетели, варираха между 36 000 и 60 000 литра. Оставиха впечатлението, че са напълно некомпетентни и невежи, въпреки че бяха учасвали в почистването след мащабен екологичен инцидент.
Също така, в технитепоазания размерът на процепа в тръбата варираше от 7-8 мм до “около 1 мм.” Твърдяха, че сме могли да подпомогнем биодекомпозицията, макар че според свидетеля Ведранка Бобич от изследователския сектор INA “некомпетентни физически лица не могат да направят нищо, за да подпомогнат процеса на биодекомпозиция сами.”
От JANAF дори поставиха под въпрос дали някога сме култивирали градините си. За тях нямаше значение, че живеем в замърсен район. Предложиха да се проведе анализ на замърсяването на почвата, но не бяхме сигурни дали те ще поемат разходите по него. Проф. Ахел от Института Рджер Боскович взе десетки почвени проби за лична проверка, която показа наличието на въглеводород в почвата с десет години напред.
Работниците на JANAF можеха да го видят с очите си на 25 септември 2006 г., когато поставяха под земята оптичен кабел, който да гарантира безопасността на работата на на почвения тръбопровод (кабелът бе поставен пет метра встрани от тръбата?!) – наместо съществуващия коаксиален кабел, който минаваше по протежение на самата тръба и ойто бе отрязан при повредата от 1996 и не беше изправен след инцидента. Работниците можеха да видят абсолютното просмукване на почвата с петрол и можеха да помиришат силна миризма от почвата.
Отказахме достъп до имотите ни на тези работници, като поискахме приключване на съдебната процедура, започната през 1996 г. и изплащането на справедливо обезщетение. Въпреки това, те успяха да получат съдебно заповед с обяснението, че “състоянието на тръбопровода и процесът на инсталация са износени до степен, че са довели до нефтени разливи, като биха могли да причинят и други, което би могло да доведе и е водело до неизмерими екологичната последици за здравето на хората и околната среда.”
Споменатият кабел беше оптичен телекомуникационен кабел, който не реагира на никакви външни импулси и не може да открие нищо.
Трябваше да предоставим достъп на работниците в рамките на три часа след получаване на съдебната заповед. В противен случай трябваше да платим 20,000 HRK (2.691,79 евро) на семейството глоба за неподчинение на съдебната заповед, а работата щеше да се обезпечи от полицията.
В случая на жалбата на JANAF срещу нас, съдебната система показа изключителна бързина и ефективност, което не беше случаят с нашата жалба срещу JANAF от 1996 – случай, неразрешен и до днес.
обратно в началото на страницата
CORPWATCH [Наблюдение на корпорациите] - Да държим корпорациите отговорни
НИГЕРИЯ: СЪД ГЛОБЯВА SHELL $40 МИЛИОНА ЗА РАЗЛИВ ПРЕЗ 1970
Екологична новинарска агенция ENS, 26 юни 2000 original
ПОРТ ХАРКОРТ, Нигерия. Върховния съд Ривърс Стейт в Порт Харкорт разпореди Royal Dutch/Shell да плати 40 милиона щатски долара обезщетение за нефтен разлив, който се е случил през 1970 г. в Огониланд [земя на Огоните].
В събота съдът нареди на Shell да плати на общността Еджамаа Ебубу 4 милиарда наира, или $40 милиона, девет години след завеждането на делото.
Дъщерното дружество Shell в Нигерия, Shell Petroleum Development Corporation (SPDC), потвърди отсъждането в изявление. От Shell казаа, че ще обжалват решението.
Shell отказва отговорност за вредите, тъй като според компанията тя е напуснала делтата на Нигер заради гражданската война между Нигерийци и Биафри от 1967-1970, по време на която се е случил разливът.
Shell поддържа, че петролният разлив в Ебубу е погрешно приписан на дружеството, след като в действителност се е случил през 1969 г., по време на гражданската война. Според Shell компанията е поела отговорността за разчистването, когато е закупила засегната земя през 1989.
Но според Д-р Оуенс Вива, лекар от Торонто и брат на убития Огони екологичен активист Кен Саро-Вива, гражданска война е свършила преди да се случи въпросният разлив.
“През 1970 г. в Огониланд нямаше боеве,” каза Д-р Вива на ENS. “Огониланд беше вече изцяло освободена. Там нямаше война. А Shell започна да помпа след войната,” каза той.
“На това конкретно място петролът беше пет метра (16 фута) дълбок. И никога не е бил почистван. Там има твърди пити суров петрол, който продължава да се пропива в подземните води. Потоците остават замърсени,” каза Д-р Вива.
Петролният разлив в Ебубу е само едно от над 300 места на разливи само в Огониланд, каза Д-р Вива.
“Това се дължи на собсвената им небрежност. 30 години Shell отказват да направят адекватно почистване в района или да платят адекватно обезщетение на селяните, които оттогава пият от замърсените реки и кладенци,” каза той.
Но според Shell, “широко популизирания разлив в Ебубу близо до Огони е наследство от гражданската война, когато, в края на 60те, една оттегляща се армия срязва главен тръбопровод и подпалва суровия петрол. Независимо от това, SPDC закупува земята при Ебубу и периодично почиства, тъй като петролът още избива на повърхността.”
Международният говорител на Shell Ерик Никсън е цитиран на страницата на компанията да казва, че Shell има “доклади от очевидци, които са вървели по подължение на тръбата в средата на 1969, които са видели изкопите, изкопани до тръбата и разгледали прореза в тръбата... разливът е бил там през януари 1969, когато компанията не е работела в тази област.”
Обжалването от Shell може да задържи случая в съдилищата с години. Според Д-р Вива, ако делото се порвлачи, хората, увредени от нефтения разлив, няма никога да бъдат компенсирани. “Всеки, който при разлива е бил на 20 години, сега е на 50 – без още да е получил никакво обезщетение. Shell ще използват цялата мощ на парите да наемат брилянтни адвокати, които да намерят начини да протакат. Не бива да се позволява на Shell да стори това,” категоричен е Д-р Вива.
Повечето хора, които са внесли случая в съда, ще умрат от болест или просто защото са бедни. Те са продали земята и материалите си, за да наемат адвокати, казва д-р Вива. “ Видях го като лекар. Лекувал съм доста случаи,” казва той.
След като брат му и осем други души са арестувани от правителството Абача и обвинени в убийството на Огони лидери, д-р Вива бяга в Канада и се установява в Торонто. Кен Саро-Вива и осмината други са екзекутирани на 10 ноември 1995 г., след порочен процес по обвинения, които мнозина смятат за скалъпени.
Екзекуцията на Саро-Вива провокира международното възмущение. Световно признатият драматург и романист, който съосновава и подпомага Движението за Оцеляването на Хората Огони (MOSOP), за да протестират срещу петролната експлоатация от нигерийското правителство и Shell International в Ogoni, и досега е център на активизма срещи петролните индустрии по цял свят.
Смъртта на Абача през 1998 г. отваря пътя за връщане към демокрацията в Нигерия. През май 1999 г. е избран за президент Олусегун Обасаньо, който сам е бил политически затворник по време на Саро-Вива.
Президент Обасаньо се среща с д-р Оуенс Вива скоро след поемането на поста и се ангажира да освободи останките на деветимата активисти, както и да нареди разследване на техния процес пред военен трибунал и последващи екзекузии. Макар на 24 април 2000 г. в Нигерия да се състоя символично погребение на Кен Саро-Вива, останките му все още не са освободени.
Д-р Вива казва, че ще се върне в Нигерия и ще опита отново да прибере останките на брат си. “В нигерийското правителство, петролна индустрия и войска има доста влиятелни хора, които все ще има влат и не желаят да освободят тялото.”
Днес д-р Вива е учен по медицински изследвания в Центъра за зависимости и психично здраве в Торонто и разучава връзката между стреса и туберкулозата сред имигрантите в Торонто. Координатор е на канадския клон на MOSOP.
обратно в началото на страницата
TED КАЗУСИ - ШЕТЛАНДСКИ НЕФТЕН РАЗЛИВ original
Случай номер: 230
Мнемоник за случая: Шетландски
Име на случая: Шетландски нефтени разливи
А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Този случай третира щетите, нанесени на околната среда на и около Шетландските острови, Шотландия, които са част от Обединеното кралство. Третира и заплаха за риболова и туристическата търговия, извършвани от местните жители. Суровият петрол, разлят от петролният танкер Браер, с Либерийска регистрация и под Американска собственост, би могъл нанесе опустошителното въздействие върху околната среда, а така и върху търговската индустрия на тези малки острови. Но широкомащабни щети са избегнати с помощта на бурното вълнение в океана, което спомага да се разкъса разлива (в действителност така и не имало възможност да се образува петролен слик. Правната част от този случай се фокусира около застраховката на компанията Браер и компенсирането на местните жители, които са били засегнати от разлива:
2. Описание
Този случай разглежда петолния разлив край Шетландските острови, които са група от острови, разположени близо до северния бряг на Шотландия, Обединено кралство. На 5 януари 1993 г. Американският кораб Браер, регистриран в Либерия, удря плитчините близо до най-южната точка на Шетландските острови, когато не успява да стартира двигателите си отново, след като са били наводнени от морска вода. Браер е “притежаван и опериран ор Корпорация Браер, на свой ред собственост на B&H Shipping, Стамфорд, Кънектикът” (“Танкет разлива норвежки суров петрол край Шетландските острови,” Журнал за петрол и газ, 11.01.1993 г., стр. 26.). Застрахован е от Скулд защита и обезщетение, Осло, Норвегия.
Петролният разлив е заплаха за популациите на морски птици, сьомга, морска пъстърва, сиви тюлени, видри и други видове на и около островите. Няколко дни след разлива, над островите навлиза слаба мъгла, която носи частици петрол и в действителност оставя нефтен слой по овцете. Въпреки това, определено е, че “нивото на замърсяване на въздуха след разлива е изключително нисък, въпреки мазна мъгла” (ЗАБЕЛЕЖКА: “Петролният разлив при Шетландските острови почти не нанася вреди.” Ню Сайънтист, 26.06.1993 г., стр. 8.).
На 12 януари, след като постоянно е бил блъскан в скалите на острова, танкерът се разцепва на три секции. Целият товар от 85 000 тона (620 000 барела) Норвежки суров петрол на път за Канада се разлива в морето край южния край на основния Шетландски остров. “Праткаа за 11 милиона шатски долара е предназачена за рафинерията на Ултрамар Канада Инк в Сейнт Ромуалд, Квебек, с капацитет 125 000 барела/ден” ((“Танкет разлива норвежки суров петрол край Шетландските острови,” Журнал за петрол и газ, 11.01.1993 г., стр. 26.). Нито част от петрола в танкера не може да бъде изтеглена докато е заседнал заради силния вятър (до 100 мили в час) и вълнение.
Но разбушуваната вода се оказва помощ, а не пречка, защото предотвратява формирането на повърхността на петролно петно и бързо разбива разлива. Според един доклад, “около 30% от петролът е депозиран в утайката на двата басейна .... Този петрол бавно ще се разпадне...” (“Петролният разлив при Шетландските острови почти не нанася вреди.” Ню Сайънтист, 26.06.1993 г., стр. 8.). Помагат и химическите дисперсанти, посипани от британски самолети. “Те (дисперсантите) разбиват петрола на глобули, които потъват под под повърхността, а така помагат да се спасят морските птици от непосредствената опасност на омазняването” (“Корабокрушението на Браер,” Икономист, 9.01.1993 г., стр. 50.).
В началото изглежда, че петролният разлив ще е съизмерим (като щети) с трагедията Ексон Валдес от 1989. Но инцидентът се оказва сравнително безвреден, макар да е 12я най-голям разлив в историята (“Бедствие, което не се случи,” Дискавър, Януари 1994 г., стр. 69.). Вредите върху дивия свят са следните:
Съвсем ясно щетите са могли да бъдат далеч по-големи. Година след инцидента лиопсва явен знак, че дори е имало разлив. Освен за мидите в много ограничена зона, всички официални ограничения за морска храна от Шетландските острови са вдигнати. “Финансовите загуби от замърсяване са компенсирани в голяма степен от Международния Фонд за Петролно Замърсяване и застрахователите на кораба и търговските дейности като цяло са върнати към нормалното” (“Разминаване на късмет от Браер не оставя място за самодоволство,” Лойдс Лист, 4.01.1994).
Въпросът за индиректни загуби в туризма, транспорта, околната среда, рибарството и аквакултурите все още предстои да се разреши напълно. Смята се, че медийното отразяване на събитието повлиява негативно на туризма на Шетландските острови и продажбата на продукти от там. Предстои скоро да се публикува проучване на тези косвени загуби, след което ще се състои нова среща със застрахователите с цел да се получи допълнително обезщетение.
3. Свързани случаи
- Случаите SALMON, CANCOD, UKCOD, EXXON, TURBOT, SELLA, ECUADORT, DONUT
Ключов набор думи:
(1): Продукт = ПЕТРОЛ
(2): Био-География = ОКЕАН
(3): екологичен проблем = Загуба на био-разнообразие
4. Автор на проекта: Скот А. Кохер
Б. ПРАВНИ ФИЛТРИ
5. Дискурс и Статус: Приемане и вътрешно развитие (AGRee and INPROPGress)
Съществува споразумение, “според законодателството на Великобритания, което съответства на Конвенцията за гражданската отговорност от 1969, границата на отговорност на собствениците на кораба Браер би могла да е 8 милиона щатски долара за щети от замърсяване, включително разходите за почистване” (“Танкерът за суров петрол Браер се разцепва, докато времето пречи на овладяването,” Журнал за петрол и газ, 18.01.1993, стр. 27). Съществува и споразумението, че жертви на петролен разлив следва да бъдат компенсирани от Международният фонд за компенсация при замърсяване с нефт, учреден през 1971 г.. Но Въпреки това се правят допълнителни проучвания, за да се определят допълнителни компенсации; резултатите от тези проучвания трябва да бъдат оповестени скоро.
Обосновката на дадената стойност (2.6) е, че първото изплащане на компенсации на засегнатите от разлива е вече направено. Но се разглежда и втори кръг компенсации. Що се отнася до забраната за износ на морски продукти от островите, тя е вдигната с изключение на миди и ракообразни.
6. Форум и обхват: UK и UNILateral - Великобритания и едностранни
7. Обхват на решението: 1
8. Правен статут: LAW - закон
В. ГЕОГРАФСКИ ФИЛТРИ
9. География
а. Географска област: Европа
б. Географско място: Северна Европа
в. Географски въздействие: Шетландски острови, Обединено кралство
10. Под-национални фактори: да
Макар решенията за почистване на разлива и компенсиране на жертвите да са били взети на национално ниво, резултатите от тези решения ще бъдат приложени на местно ниво в Шетландските острови.
12. Вид хабитат: COOL
IV. ТЪРГОВСКИ ГРУПИ
13. Вид мярка: забраната за износ [EXBAN]
След разлива е наложена забрана над морските храни от Шетландските острови. Въпреки това, "почти всички ограничения, наложени върху морските храни, са били премахнати и обект на официална забрана са само миди от ограничен район” (“Разминаване на късмет от Браер не оставя място за самодоволство,” Лойдс Лист, 4.01.1994).
14. Пряко срещу непряко въздействие: DIRect
Забраната за морски храни е наложена директно над продукта с цел здравна безопасност.
15. Отношение на търговските мерки към въздействието над ресурса
а. Пряко свързани с продукта: Да
б. Косвено свързани с продукта: Не
в. Не свързани с продукта: Не
д. Свързани с процеса: Да – Загуба на морски видове [SPLS]
16. Идентификация на търговски продукт: SALMON и OIL (сьомга и петрол)
17. Икономически данни
Изчиеслено е, че Шетландски острови ще загубят 18.2 милиона британски лири от туризъм до 2000та година (“Замърсените острови на чисто,” Шотландец, 5.01.1994 г., стр. 8.). Загубата се дължи на страха на туристите, че нефтени разливи са увредили трайно околната среда на острова, което не е така. През 1993 Шетландските острови губят 1.3 милиона паунда от отказани резервации и още 1.3 милиона паунда, ако се включи цената на пътя. (ЗАБЕЛЕЖКА: пак там.). “За да възстановим щетите все още се нуждаем от 4 милиона паунда и то веднага” (пак там).
18. Въдействие на ограниченията за търговия: HIGH - високо
Природозащитниците смятат, че комбинацията от застаряващи корабни флоти и единични корпуси (single-lined hulls) би могла да доведе до бъдещи бедствия. Те насърчават използването на двоен корпус, за да се предотвратят разливи. Но петролната индустрия отговаря, че всеки тон стомана, използван за построяването на допълнителен корпус, е един тон по-малко петрол, който корабът ще може да транспортира.
19. Промишлен сектор FOOD и OILGAS
В случая на Шетландските острови, туристическият сектор е вероятно по-значим, тъй като е вдигнато почти всяко от ограниченията върху риба. Хората от островите отбелязват спад в туризма през миналата година, като цитират нефтения разлив като основна причина. Не са много алтернативите за заетост на тези хора на тези малки острови и туризмът е от абсолютно жизненоважно значение за икономическото им благосъстояние.
20. Износител и вносител: UK и MANY
V. ГРУПИ ОКОЛНА СРЕДА
21. тип проблем за околната среда: поле на замърсяване на море [POLS]
22. Видове
Сред засегнатите видове са: сьомга, морска пъстърва, кайри, пясъчни змиорки, морски червеи, черупчести мекотели.
Име:Треска
Тип: животински / гръбначни / риби / костеливи
Разнообразие: Устойчиви добиви на 11 200 000 метрични тона годишно (Североизточен Атлантик)
22. Влияние и въздействие: LOW и PRODUCT
ЩЕТИТЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И РЕСУРСИТЕ ОКОЛО ШЕТЛАНДСКИТЕ ОСТРОВИ СА МНОГО ПО-НИСКИ ОТ ОЧАКВАНОТО. БУРНОТО МОРЕ ПОДПОМАГА БЪРЗОТО РАЗКЪСВАНЕ НА ПЕТРОЛНОТО ПЕТНО. НАЙ-НЕГАТИВНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА РАЗЛИВА Е ВЪРХУ ДОБРОТО ИМЕ НА ШЕТЛАНДСКИТЕ ОСТРОВИ. МНОГО ХОРА НА ОСТРОВО СЕ БОЯТ – И С ПРАВО – ОТ СПАД В ТУРИЗМА. ЖИТЕЛИТЕ НА ОСТРОВА СЕ КОМПЕНСИРАТ ФИНАСОВО, НО ОБЩИЯ ЕФЕКТ СЕ ИЗМЕРВА ТРУДНО КАКТО В ПАРИЧЕН, ТАКА И В ЧИСТО ЧОВЕШКИ ПЛАН.
23. Спешността на проблема: LOW - нискa и стотици години
24. Заместители: LIKE сходни продукти
VI. ДРУГИ ФАКТОРИ
25. КУЛТУРА: YES –ДА
Западната култура може да е фактор в този случай поради нуждата от петрол. Ако страна като Канада не използваше петрол да захранва автомобилите си, да затопля домовете си и като енергиен ресурс, инзидентът никога не би настъпил. Корабът кара петрол до Канада за рафиниране. При наличие на алтернативни източници на енергия (ядрена, слънчева, и т.н.) в бъдеще такива произшествия биха могли да се избегнат. Що се отнася до отношението на културата към продуктита, рибата е част от човешката диета на островите и на страните, към които Обединеното кралство има износ.
26. Човешки права: не
27. Транс-гранични проблеми: не
28. Литература, с отношение към случая
"Braer Crude Oil Tanker Splits as Weather Hinders Containment." Oil & Gas Journal, 18 January 1993.
"A Disaster That Wasn't." New Scientist, January 1994.
"Hovercraft Used on Bird Rescue Operation," Press Association Newsfile, 8 January 1994.
"Hundreds of Dead Birds Killed by Oil Pollution," Glascow Herald, 24 January 1994, p. 7.
"Islands Council Calls for Public Inquiry Into the Braer Disaster," Scotsman, 22 January 1994, p. 4.
"Lucky Braer Escape Leaves No Room for Complacency," Lloyds List, 4 January 1994.
"Measuring Damage," Lloyd's List, 17 January 1994.
"Shetland Councillors Consider Court Action," Scotsman,21 January 1994, p. 1.
"Shetland Oil Spill Did Little Harm." New Scientist,26 June 1993.
"Sir Hector Comments on Braer Reports," UK Government Press Releases, 20 January 1994.
"The Tainted Isles Come Clean," Scotsman, 5 January 1994, p. 8.
"Tanker Spills Norwegian Crude Off Shetlands." Oil & Gas Journal, 11 January 1993.
"THE WRECK OF THE BRAER." ECONOMIST, 9 JANUARY 1993.
обратно в началото на страницата
ЕКОЛОГИЧНИ АКТИВИСТИ НЕ СА УСПОКОЕНИ ОТ ОБСЪЖДАНИЯТА ПО ПЕТРОЛОПРОВОДА БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН 9/17/03 Гиорги Канделаки и Мевлут Катик original
Международни финансови институции, заедно с лица замесени в изграждането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, помогнаха да се организират публични обсъждания, чиято цел бе да се успокоят екологични тревоги около проекта. След последната среща от поредицата, обаче, регионалните активисти остават загрижени, че тръбопроводът поставя значителна екологична заплаха.
Първото публично обсъждане на Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) се състоя в Турция в края на август. Последваха обсъждания в Азербайджан и Грузия през този месец, последното от които се проведе в Тбилиси на 11 септември.
По време а обсъжданията различни неправителствени организации (НПО) изразиха загриженост, че предложеният тръбопроводен маршрут представлява прекомерна заплаха за няколко екологично чувствителна области, особено за Грузинския регион Боржоми – дом на добре известни минерални извори. И един разлив има потенциала да разруши местната икономика в Боржоми, твърди НПО експерт. Те приканиха настоятелно тръбопроводния консорциум BTC да промени маршрута, за да намали риска от екологична катастрофа.
Лицата, участващи в изграждането на тръбопровода или финансирането на неговото изграждане, остават без намерение да модифицират маршрута. “Досега в тези срещи не се повдигна нищо, което би могло по някакъв начин да повлияе на проекта,” заяви Тед Полет, старши специалист по социално развитие в Международната финансова корпорация (IFC).
Представители на консорциума BTC описаха две от августовските срещи – тази от 26 август в турския град Ерзурум и тази от 28 август в провинция Адана – като успех за насърчаването на по-добро взаимно разбиране между строителите на тръбопровода и неговите екологични критици. “Сега те [НПО активистите] разбират усилията, които ние [членовете на консорциума BTC] полагаме по екологичния и социален фронт,” каза представител на BTC. Консорциумът BTC се оглавява от Бритиш Петролиъм (BP). SOCAR, Азербайджанската държавна петролна компания, също е основен акционер.
В Турция консорциумът BTC се стреми да установи добри отношения с местните жители, като подобри социално-икономическата инфраструктура. Една такава инициатива е проектът Карс Устойчиво Селскостопанско Развитие, в рамките на който BTC ще осигури съвети за развитието на бизнеса на хора, живеещи в 4-км коридор около тръбопровода. Консорциумът също така ще финансира пилотни проекти, като например такъв, който да подобри качеството на питейната вода. Критици на BTC изразяват загриженост във връзка с дългосрочния ангажимент на консорциума към такива проекти за развитие. Според тях, много от тези проекти ще бъде неустойчиви без непрекъснатата ангажираност на BTC.
В Грузия защитници на околната среда, включително Манана Кохладзе, представител на международна група CEE Bankwatch, целяха да фокусират вниманието върху явното нежелание на консорциума BTC да обмисли алтернативни маршрути за 1760-км тръбопровод. “Не е било правено сериозно проучване на алтернативни маршрути,” каза тя. “ Вместо това BP са прекарали цялото време, убеждавайки всеки в рационалността на маршрута през Боржоми.”
Опоненти на маршрута през Боржоми твърдят, че опасността от катастрофа в района е далеч по-голяма, отколкото другаде по маршрута. [За история виж. архива Eurasia Insight]. Те цитират високата честота на свлачища в околните планини като основна заплаха. В допълнение, петролопроводът преминава в близост до Национален парк Боржоми, което, според активистите, нарушава грузинското екологично законодателство. Представители на BTC настояват, че шансът за голям разлив е сравнително нисък и добавят, че операторите на тръбопровода ще са способни да овладеят всеки разлив в рамките на минути посредством затваряне на клапи.
BP твърдо са заявили решението си да подкрепят петролопроворното трасе. Сега критици на проекта BTC в Грузия като че ли предпочитат да целят правителството. Жак Фльори, главен изпълнителен директор на грузинското предприятие Стъкло и минерална вода ООД, възрази, че правителството блокира проучването на алтернативни маршрути “поради неясни причини.” Той допълни, че петролопроводът неминуемо ще нанесе непоправими щети на икономическите перспективи на Боржоми.
“Ако вие сте консуматор на, например, минералната вода Evian и научите, че през водния й добивен резерв ще минава основен износен петролопровод, каква ще бъде вашата реакция? Ще смените марката. Дори и без изтичане, износът от Боржоми ще спадне драматично,” каза Фльори.
Представители на BTC твърдят, че избраният маршрут представлява “категорично най-добрия път напред.” Но местните активисти контрират, че при установяването на маршрута политическите съображения може да са имали повече теглото от топографските фактори. Някои активисти предполагат, че потенциално алтернативен маршрут през района Явакетия може да е бил изключени поради високата концентрация на етнически арменци там, както и поради наличието на руска военна база.
Давид Зурабишвили, който работи в антикорупционния Либерти институт в Тбилиси, смята, че маршрутът на BTC е останал фиксиран в съзнанията на грузинските служители от самото начало. “Днес е много трудно да се промени каквото и да е около него,” каза той. “Грузинското правителство беше толкова запалено да слючи сделката, че те не погледна внимателно в детайлите.”
При обсъжданията някои участници отправиха обвинения към местните държавни служители в Грузия, че присвояват средства, предназначени за онези, които ще бъдат изселени за да се построи петролопровода. Представители на IFC потвърдиха, че заемодателя разследва случая. “Много интензивно разследваме онези случаи и се опитваме да разработим различните стабилни системи, за да предотвратим нередности, но трябва също да се подчертае, че сигурността в тази област е отговорност на правителството на Грузия,” заяви Шон Милър, специалист в IFC.
Нугзар Кобаидзе от село Акхалисамгори казва, че местните държавни служители в крайна сметка конфискуват почти всички поземлени плащания. “Така стана, когато стария петролопровод Баку-Супса пресече селото ни през 1977, така става и сега.”
* Независима международна експертна комисия Dutch Commission подкрепя опонентите, но и нейните критики не води до промяна в маршрута.
обратно в началото на страницата
ПОБЕДА ЗА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО – ПЕТРОЛНА КОМПАНИЯ ГЛОБЕНА ЗАРАДИ РАЗЛИВА ЕРИКА, LPO, Birdwatch, 24.01.2008 original
На 16 януари 2008 френската петролна компания Тотал и италианското общество за класифицирае на корабоплаването RINA бяха глобени от парижки съд заради участието си в огромния петролен разлив от потъването на танкера Erika край брега на Франция.
Ерика, 24-годишният, стар, ръждясващ съд, регистриран в Малта, се счупи на две по време на буря през 1999 година. Корабът изпусна 20 000 тона петрол в морето и засегна до 400 км от крайбрежието на Бретан.
Петролното бедствие засегна около 150 000 птици и уби 72 000 от тях - предимно Тънкоклюнна кайра (Uria aalge), Тъпоклюн (Fratercula arctica), Бял рибояд (Morus bassanus) и Трипръста чайка (Rissa tridactyla).
“Стуацията е историческа, тъй като за пръв път френски съд признава наличието на екологични щети в резултат от атака над околната среда. LPO се надява този прецедент да се използва в бъдещи съдебни дела и да вдъхнови компании да проявяват повече уважение към природата и биологичното разнообразие” – Ален Бугрейн Диборг, председател на LPO.
Съдът наложи на Тотал и RINA максималната глоба от 375 000 евро за замърсяване на морето и почти 200 милиона евро за компенсации, изплатени на различни граждански страни, които са били засегнати от петролното бедствие, от които най-много ще получи LPO, френският партньор на BirdLife (живот за птиците).
Група от експерти, които проучиха случая през 2005 г., съобщава, че Ерика е имала зони на корозия в основата на резервоарите си, което би трябвало да е попречило корабът да бъде сетифициран като годен за плаване. Те също така съобщиха, че някои ремонти на кораба не са били извършени, въпреки че в документие на кораба се били. Експертите определиха бурята като допринасящ фактор за потъването на кораба, но не и единствената причина.
обратно в началото на страницата
ВЪРХОВЕН СЪД ПРЕТЕГЛЯ ДА НАМАЛИ ЛИ ПРИСЪДАТА ЗА ПЕТРОЛЕН РАЗЛИВ, Жанет Беливо, 29-ти февруари 2008 original
ВАШИНГТОН, Окръг Колумбия – Отне 6 914 дни от момента, в който Ексон Валдес удари Блай Рийф, жестоката битка за наказателни вреди срещу Eксон Мобил Корпорейшън да достигне Върховния съд.
Периодът от близо 19 години не възпря още живите ищци от рибарските общности на Аляска да се появят лично да видят как съдиите претегля аргументите за намаляване на заложените 2.5 милиарда щатски долара.
Общо 52 наблюдатели, повечето от Кордоба и Принц Уилям Саунд, запълниха всяко едно от местата на разположение на обществеността, за да видят устните аргументи пред Върховния съд, които започнаха в 10:08 ч. в сряда, 27 февруари.
Деветдесет минути от оживената престрелка между съдии и двама звездни адвокати остави впечатление, че четири от централните фигури клонят към намаляване на компенсацията на близо 1 милиард щатски долара.
Това би означавало малко повече от $30 000 за всеки от 32 667-те ищци.
Но никой няма да знае със сигурност докато съдът не произнесе становището си по някое време преди края на юни.
Дълги закъснения, създадени отчасти от мудния 9-ти Районен апелативен съд в Сан Франциско, работиха в полза на Ексон.
При изминали близо две десетилетия, членовете на Върховния съд се оказаха все по-против масивни наказателни присъди.
И наистина, съдия Антонин Скалия посочи при аргументите в сряда, че съдът е приел жалбата на Ексон с иск да се отхвърлят всичките 2.5 милиона заради огромната сума на карта, както и заради неясните юридически прецеденти.
В полза на ищците обаче е оттеглянето на съдия Самуел Алито, който отнесе със себе си вероятен про-Ексон глас и увеличи още повече възможността за равенство 4-4, което би оставило присъдата валидна.
Макар че на моменти изглеждаше сякаш повредени съдби в Кордоба се губят в разбъркването на правните потайности, истинската болка на жителите на Принц Уилям Саунд понякога избиваше по време на устните аргументи.
Острият разпит от съдия Рут Бейдер Гинзбърг се фокусира над решението на Ексон да назначи известен пияница да води петролен танкер.
А адвокатът на ищците, Джефри Л. Фишър, отбеляза, че нефтеният разлив е “унищожил цяла една регионална икономика.”
Най-после, съдиите работеха във внимателното присъствието на действителните хора от Аляска, които се свиваха в спални чували пред съда цялата предходна нощ, както и пред рекордния брой журналисти от малки вестници в рибарски градчета в Аляска, някои от които бяха поканени да минат напред от служителите в съда към почетни места сред корпуса на постоянната преса.
ПАЛАТКОВ ЛАГЕР ПРЕД СЪДА
В мразовита вторник вечер, защитникът на околната среда и бивш рибар от Кордоба, Маргарет Самън, се свива да спи на тротоара пред Върховния съд.
Първите двама са пристнали от Аляска в 9:30 вечерта – повече от 12 часа предварително. До полунощ вече са пет. В 4 часа сутринта са пристигнали всички 52-ма, които по-късно ще присъстват на устните аргументи.
Не ги възпира суровият северозапад вятър, режещ през Вашингтон Мол. Силвия Ланге, собственик на страноприемницата Рилактънт Фишърман в Кордоба, е седнала в стол, опакована в одеала, решена да бъде първа на опашката на следващата сутрин.
В дебели якета, панталони и спални чували, Самън и Рики От от Кордоба почиват и чакат.
Студент по право от университета Джордж Вашингтон дава на заем одеало на Зак Джеймс, 21, летен работник на риболовния флот на Кордоба.
Другаде из Вашингтон, заспали на топло и закрито, са централните играчи, които ще помогнат да се реши заключителния акт на един нефтен разлив: Фишър, Гинзбърг и останалите седем съдии, които ще го заринат с въпроси, както и Вашингтонския адвокат на Ексон, Уолтър И. Делинджър.
Активисти от Кордоба не пестиха усилия да разпространят възгледите си относно начина, по който Върховният съд работи по обжалването, включително широко посетена пресконференцията и бдение със свещи във вторник.
След нощното чакане, след изгрев в сряда, те заляха тоалетните на Върховния съд, докато местни гимнанзисти ги гледаха като рок звезди. “О Боже! Вие сте от Аляска!,” обръщат се към Самън, който се усмихва.
От Кордоба заеха местата си в съда, за да изчакат устните аргументи в стил Аляска. “Нося дългото си бельо!,” шегува се От спокойно точно преди да влязат съдиите.
НАЧАЛО НА УСТНИТЕ АРГУМЕНТИ
“Добро утро,” казва Делинджър, белокосият адвокат на Ексон, на вид като остарял Питър Фалк. Това е почти последното, което казва без прекъсване.
Той говори може би още минута преди Гинзбърг да го засрещне насред изречението.
Тя оспорва насоката на аргумента на Делинджър, че според две столетия морско право, забележително включително хайка от 1814 срещу кораб захар на име Милата Нанси, не държат корабособствениците отговорни за капитански грешки пряко политики на компанията.
”Никой дори не е повдигал въпроса за назидателни или наказателни вреди в тези случаи. Така че кой е дълго установеният ред от решенията на този съд по морско право, на който разчитате?” казва правистката, толкова малка, че едва се вижда над широката магагонова пейка, на вид като дете, почти скрито на трапезна маса за възрастни.
Следващ се включва главен съдия Джон Робъртс, като енергичен професионален тенисист, особено в сравнение с 87-годишния съдия Джон Пол Стивънс в дясно от него.
“Значи корабособственикът, предполагам, е собственикът на Ексон, т.е. стотиците хиляди акционери, нали? Т.е., за да се установи виновност, корабът трябва да е бил воден от акционер?,” казва Робърт.
Съдия Дейвид Саутер Саутер опитва да се извлече ориентир от случая Милата Нанси.
“В онези дни, когато кораб тръгвал по море, той бил един вид плуващ свят сам по себе си. Контакт с корабособственика просто е нямало, докато нещото не се върнело отново в пристанище. Със сигурност днес нещата са различни и ние знаем, че са различни и в конкретните обстоятелства,” казва Саутер.
Делинджър често изглежда като човек на кънки за лед, опитващ се да поддържа равновесие на хлъзгав терен, докато много от съдиите се мръщеха на идеята от Милата Нанси за автономен капитан: идея, която щеше да е по- на място в 9-ти Районен апелативен съд в Сан Франциско.
След много минути дебатирне дали капитанът на танкер е управител или политик в рамките на корпоративната структура на Ексон, Гинзбърг се намесва отново.
“Журито е могло да установи, че Ексон са знаели за сериозния проблем на капитана с алкохола; и все пак те са го оставили да продължи пътуване след пътуване и не са му сторили нищо,” казва тя.
“И така, журито може би е разбрало: но да оставим капитана. Самите Ексон е в сериозно прегрешение, защото са оставили танкер да бъде управляван от негоден капитан,” допълва тя.
Съдия Антъни М. Кенеди следващ пита дали Делинджър смята, че ако Закона за чстотата на водите или други закони говорят за наказателни вреди, то тези следва да бъдат ограничени в размер до, да речем, два пъти действителните вреди.
2.5 милиарда долара в наказателни вреди от Ексон са около 5-към-1 действителните вреди на стойност $ 500 милиона; а ограничение от 2-към-1 би намалило щетите до около $ 1 милиард за ищците.
Делинджър леко контрира, че 2-към-1- е добро съотношение за криминалните глоби при нефтения разлив, цифра много по-ниска и около $ 80 милиона.
“Когато стартирате с плащания, които са достигнали 3.4 милиарда долара под формата на компенсации, глоби, отстраняване и възстановяване, това явно премахва необходимостта от възпиращи мерки,” казва Делинджър на съдиите.
”Ако търсите наказание, то в случая едното ясно нещо е, че станалото не е умишлено. Не е злонамерено. Компанията не е направила от това и долар печалба. Не е имало усилия да се повишат печалбите на компанията, нито е имало възможност за укриване,” казва адвокатът на Ексон.
“Ако търсите наказание, то не може да бъде една черната дупка, в която изчезват всички ограничения за наказателни вреди,” заключава той.
КАЗУСЪТ СРЕЩУ ЕКСОН
Фишър, адвокатът на ищците, със стоманено сива коса, върбеста стойка и очила, сякаш мина по-леко пред съдиите.
Спокоен, уверен и контролиран – а не прекъсван посред мисълта си, както Делинджър от Гинзбърг, Фишър дебатира с Робъртс, Кенеди и съдия Стивън Г. Брейер по технически точки на съдебната практика.
И после група Суприймс демонстрират репутацията си на най-доброто шоу в града, когато Робъртс театрално се навежда напред.
“И така, какво може да направи една корпорация, за да се защити от отсъждане на такива наказателни вреди?,” казва главният съдия.
“Може да наеме годни и компетентни хора,” Фишър отговаря на секундата.
“Ами ако политиката й е по принцип да наема годни и компетентни хора,” казва Робъртс като изказва траен афинитет към аргумента Милата Нанси.
“… А ако е налице нарушение на корпоративната политика? Не виждам какво повече може да направи корпорацията.” Фишър твърди, че Ексон не са контролирали за прилагането на собствената си политика срещу пиене и водене на кораб.
”Показахме 33 случая в регистрите на Ексон за работници и служители, които са пиели с Хейзълуд или са знаели, че пие. Нагоре и надолу по корпорацията, както обясни районният съдия, за три години висшата управа на компанията е получавала доклади, че този мъж пие на борда на кораба,” казва Фишър.
”А политиката й, г-н главен съдия, е била, че не е позволено. Но в продължение на три години, както установи районнният съдия, отново и отново, и отново те са били уведомявани за проблема.”
”Бихте могли да спечелите с този аргумен, ако го докажете,” казва Брейер. “Но това, което ме гложди в момента, е: това е много драматична катастрофа. Тя включва разливи на петрол, а те предизвикват огромно количество проблеми. Но има аварии всеки ден и кораби се пълнят с аварии като автомобили по други места. И какво ли не може да се обърка.”
Брейер приключва с молба за ориентир, обръщайки се към Фишър почти като към равен. “Какви принципи бихте предложили, ако има такива, за създаване на справедлива система, която не е просто произволна?,” пита той.
Фишър посочва, че по-голямата част от сумата, оределена от журито в Анкъридж и ревизирана до 2.5 милиарда долара, трябва да остане. “Смятам, че най-доброто начало е традицията на общото право, а именно, че случаите се гледат пред журита,” казва той. “... И така, ако сте унищожили – както е случаят – цяла регионална икономика, би било неуместно това да се награди като се постанови по-ниско отношение само защото са засегнати повече хора.”
Съдия Дейвид Саутер се затопля към идеята на Кенеди за отношение на наказателните към действителните вреди от 2-към-1 и пита Фишър какво мисли за нея.
“В този случай систрува да си спомним, че ищците биха могли да възстановят от наказателни вреди само $ 75 000,” припомня на съдиите Фишър. “Веднага след разлива ... Ексон уволни един човек – Капитан Джоузеф Хейзълуд. Преместиха третия помощник-капитан на друг кораб. А всеки ... по-високо по веригата на комадване, който позволи това да се случи, получи бонус или увеличение. Ексон не са предприели никакви действия вътре в компанията, които да изразят по никакъв смислен начин, че са били притеснени от случилото се,” казва Фишър. “Днес тук пред този съд стоят 32 000 ищци, всеки от които е получил само 15 000 долара за това, че животът му и препитанието му са били унищожени, и които не са получили нито цент щети за емоционално страдание.”
И устните аргументи приключват.
В ЧАКАНЕ НА СТАНОВИЩЕ
Вън пред съда се събраха десетки хора от Аляска, одухотворени от на вид силното представяне на Фишър.
Конституционният адвокат и преподавател в университета Джордж Вашингтон, Робърт С. Пек, бе във възторг.
“Смятам 7-1, може би 6-2,” каза той, предсказвайки отсъждане в полза на запазване на наказателните вреди за ищците. “Твърде възможно” било да се позволят наказателни вреди в съотношението на 2-към-1 към действителните вреди.
“Аз съм оптимист,” заяви Зак Джейкъбс, 21-годишен корабен работник.” Трябва да съм.”
Джеф Бейли, собственик на ресторанта Прайм Селект Сийфудс в Кордоба бе също внимателно обнадежден.
“Моята чаша винаги е наполовина пълна,” каза той. “Този процес се проточи дълго заради замесените сили. Ние представляваме малките хора. Ако те дадат на Ексон неговото, тоще е сигнал за всички останали превозвачи.”
Фишър излезе да се види с ищците от Аляска.
Маргарет Самън, близост до място, където бе спала през нощта, благодари на високия адвокат с усмивка и голяма прегръдка.
После професорът отиде с Рики От да се обърнат към огромния кръг от микрофони и камери.
И часовникът заброи към 1 май, когато Кордоба ще празнува 100-ния си рожден ден, и към края на юни, когато Върховният съд най-после ще е издал окончателното си становище.
Тогава рибарският град ще разбере би ли могло да има светлина в края на тунела, 7 000 дни след нефтения разлив Ексон Валдес.
***
В мрежата:
Препис от устни аргументи в Exxon Mobile Co. срещу Бейкър, номер на делото 07-219
http://www.supremecourtus.gov/oral_arguments/argument_transcripts/07-219.pdf
Кампания Цялата истина, www.wholetruth.net
обратно в началото на страницата