На 15.03.2007, без предварителна екологична оценка, без актуална икономическа оценка, правителствата на България, Русия и Гърция сключиха Споразумение за строеж на петролопровод Бургас-Александруполис.

Петролопроводът с дължина 285 км ще е изцяло с транзитни функции. Той цели да се намали (но не да спре) трафика на суров петрол, превозван с танкери през Босфора и Дарданелите.

Официално обявеният трафик ще е 35 млн тона петрол годишно с възможност за увеличение до 50 млн тона. Т.е. през Бургаския залив годишно ще минават 400 до 700 танкера с вместимост 150 000 до 300 000 тона. Т.е. през Бургас, Бургаския залив, Сакар и Странджа ще минават 700 000 до 1 милион барела суров петрол, или 155 милиона литра петрол всеки ден.

Цифрите, спрягани от официални лица в медиите, са още по-внушителни: в бъдеще Бургас да надминe по капацитет най-голямото в света пристанище за суров петрол - Ротердам: да надминем 100 милиона тона петрол годишно. За сравнение за нуждите на „Нефтохим” в момента се внасят 6.5 млн.т/год. суров петрол.

“Ползите” за България ще са 35 млн. долара годишно. Сумата е по-малка от установената цена на суровините в боклука на София за 1 година. Само 1% увеличение в приходите от туризма в страната ще донесе печалба многократно повече от $ 35 млн.

А Споразумението не гарантира приходи за държавата изобщо. Напротив, Споразумението поставя данъкоплатците в позиция да покриват загубите на компанията.

В Споразумението липсват текстове за защита на природата и хората от инциденти; то не гарантира, че сроежа и експлоатацията на съоръжението ще бъдат съобразени с екологичните или Европейски закони за опазване на околната среда; Споразумението не изисква спазване на най-добрите практики за безопасност при изграждането и експлоатацията на петролопровода.

ПОЛЗИТЕ ОТ ПРОЕКТА “БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС” НИТО КОМПЕНСИРАТ ЗАГУБИТЕ ОТ ЗАСЕГНАТИ ОТРАСЛИ, НИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА РИСКА, КОЙТО СЕ ОЧАКВА ДА ПОЕМАТ БИЗНЕСЪТ И ЖИТЕЛИТЕ ПО ТРАСЕТО.